Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 2 Гости

aphrodite.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 35, на Нед Яну 14, 2018 10:18 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/4
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 4/4
Cabin #4 (Demeter) - 2/10
Cabin #5 (Ares) - 7/10
Cabin #6 (Athena) - 4/10
Cabin #7 (Apollo) - 4/10
Cabin #8 (Artemis) - 7/15
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/10
Cabin #10 (Aphrodite) - 5/10
Cabin #11 (Hermes) - 2/10
Cabin #12 (Dionysus) - 3/10
Cabin #13 (Hades) - 3/4
Cabin #14 (Iris) - 5/10
Cabin #15 (Hypnos) - 3/10
Cabin #16 (Nemesis) - 1/10
Cabin #17 (Nike) - 1/10
Cabin #18 (Hebe) - 1/10
Cabin #19 (Tyche) - 2/10
Cabin #20 (Hecate) - 7/10
Cabin #21 (Persephone) - 2/10
Cabin #22 (Thanatos) - 5/10
Cabin #23 (Eris) - 3/10
Cabin #24 (Eros) - 4/10
Cabin #25 (Psyche) - 4/10
Cabin #26 (Phobos) - 7/10
Cabin #27 (Deimos) - 4/10
Cabin #28 (Enyo) - 5/10
Cabin #29 (Boreas) - 3/10
Cabin #30 (Zephyros) - 2/10
Cabin #31 (Notus) - 2/10
Cabin #32 (Eurus) - 3/10
Cabin #33 (Khione) - 2/10
Cabin #34 (Morpheus) - 4/10
Cabin #35 (Triton) - 8/10

read all about it

Предишната тема Следващата тема Go down

read all about it

Писане by Sava on Нед Дек 03, 2017 1:59 am


Savina Miller /// 23 /// daughter of Psyche /// fc:Emily Browning

- Сава? - тихият глас на малкото момиченце се прокрадна в тишината. Платиненоруста коса на другото момиче сякаш блестеше в  нощта подобно на паднала звезда. Следи от сълзи бляскаха по бузите ѝ, а очите мъждяха.
- Какво си направила? Тате каза, че искат да те прогонят. - придърпа я в прегръдките си нежният глас и я притисна силно.
- Той... отчето... каза че съм дявола... само защото... защото... - избухна отново в сълзи русото момиче и зарови глава в прегръдката на сестра си.
- Какво, Савина? - сълзите попиваха в дрехите на по-голямата жена.
Животат сред тази малка общност, я което бе заклещена не бе лесен. Прекалено много граници. Прекалено много правила, които следваше без грешка, но сякаш никога не стигаше. Техниката бе отхвърлена в това градче далеч от цивилизацията. В дворовете имаше коне, птици и добитък. Хората тук ядяха това, което сами си набавеха. Дрехите бяха еднакви за всички, а движещата сила беше самия Бог. Онзи, който те притежаваха. Църквата беше една, а една от най-висшите цели бе да станеш служител в нея. Може би и затова родителите на Мери бяха решили да я набутат в редиците още от малка. Не помнеше ден, който да не бе прекарала в сърквата, а когато стана на единадесет бе изпратена там за постоянно. Никакво прибиране вкъщи. Никаква друга форма на обучение освен църквоното. Единсвтено събота и неделя имаше право да се гостува в собствената си къща и то колкото решеше отчето. Целия ѝ свят се ограничаваше между четирите стени на църквичката и мириса на восък. Годините минаваха, а тя като всяко дете искаше да върши лудории. Искаше малко по-различен живот, от този, който общностtа ѝ чертаеше. Може би затова го заведе там. Най-вероятно беше нарочно, защото никога не бе изпитвала каквото ид а е влечение към някой от общността, а това бяха единствените хора, които я заобикаляха.
Ръцете му се плъзгаха по голата част на корема ѝ и въпреки, че няколко пъти спираше с думите ''Какви ги вършим'' и ''Не е ли нередно в църква'', тя нежно го целуваше по-устните подканяйки го да продължи. Дори не бе нужно да стигнат донякъде, за да насити тинейджърското си изправяне пред света. Досататъчно беше ръцете му колебливо да изхлузят роклята ѝ оставяйки я по бельо точно в средата на църквата. Само толкова му трябваше на отчето, за да избухне във викове и да се развика сякаш е видял самия демон. Естествено, не пропусна и да я определи като такава, а малко по-късно момчето, което ѝ асистираше в цялата тази греховност се обърна срещу нея твърдейки, че го съблазнила. В интерес на истината, той хвърляше продължителните си погледи прекалено дълго време. Засичаше я по време на служба нарочно. Понякога дори се сблъскваше в нея, само за да усети топлината ѝ и аромата на тамян, който никой нормален нямаше да харесва, но ето че тук имаше изключение.
Всички в църквата, а и в малката им общност бяха свикнали прекалено много с присъствието ѝ. Със светлите ѝ очи и кафеникава коса. Нежната ѝ усмивка и иначе благ характер. Затова и ѝ се размина. Бе публично порогана и с избръсната коса като знак на позор, но това не прекрати милото им отношение и високи очаквания. Оправдаваха я, защо бе жена. Жените бяха демонски създания и като такива трудно можеха да сдържат природата си. От друга страба отчето въобще не бе привържаник на това и продължаваше да подлива вода измисляйки неверни слухове. Чуваше мислите му всеки път. Мразеше я въпреки лъжливото си мило поведение, но тя изграеше своята игра.
След година косата ѝ отново бе върнала обикновената си дължина и понеже ѝ бе харесало да изглежда някак си по-различно реши да промени цвета ѝ. Нещо, което в тези среди бе тема табу. Нямаха право на каквито и да било промени по себе си, никакъв грим, никакви украшения. Природата те бе създала и нищо повече не можеше да се добавя. Бялата ѝ коса стъписа всички. Това помогна на отчето да я доочерни пред всички жители, но някак си отново ѝ бе простено, защото бялата коса била символ на мъдрост. Дори някои твърдяха, че цвета сам се променил, защото душата ѝ била чиста като перата на бял гълъб. Сякаш каквото и да се случваше тя щеше да остане чиста в очите им... е, почти всичко.
Дойде и този ден. Седеше сама в църквата, а отчето отново се молеше на великия си Бог, когато чу името си. Сякаш той го бе казал, но устните му не се отваряха. Често чуваше мислите му, а онова, което бе в тях бе меко казано грях според всичките му вярвания. Реши да го провокира. Каза му. Издиктува всяка една мисъл, която бе минала през главата му в изминалите две минути. Той трепереше като лист пред нея. Колкото и да се надяваше това да остане между тях като вид сплашване след който няма да смее да отвори пак уста... е, явно той имаше други планове. Обяви я за владееща вещерство и поиска незабваното ѝ отлъчване не само от църквата, но и от общността. Да я заличи от погледа си завинаги. Така бе приключила сгушена в този ъгъл ронеща сълзи. Не познаваше света отвъд и нямаше идея какво да очаква.

Всичко се случи за дни. Родителите ѝ бяха уредили брак с единствения си познат отвъд живота, който водеха. Възрастен господин, който спокойно можеше да ѝ е дядо. Имаше нездравословното влечение по млади момичета със светли коси. Когато бе венчана за него и отпратена в неговия дом се оказа, че той вече имаше още четири съпруги. Всички под двадесет години, което я правеше най-голямата от всички. Като такава, се радваше на най-малко внимание от него и на плещите ѝ падаше повече отговорност за домакинството и отглеждането на многобройната му челяд, отколкото съпружеските задължения. Четеше му Библията за лека нощ и трябваше да се грижи за домашните любимци. Беше повече като слугиня отколкото като негова съпруга, но не се заблуждаваше, че един ден и от нея ще поиска рожба, която Сава любезно щеше да му откаже. Беше възрастен и грохнал, нямаше как да я насили затова можеше да живее сравнително спокойно. Бонусите, които получи при преместването си бяха многобройните книги, на които имаше право в огромната му библиотека. Приятелки - в лицето на непълнолетните други съпруги. Дори разрешение за носене на бижута и по-разголени дрехи, които бяха далеч от удобни, но много по-красиви от обикновените ѝ дълги, сиви рокли с яка. И точно когато започваше да мисли план за добавяне на малко разнообразие се появи странно същество - сатир. И живота ѝ пое напълно друг курс...

ps: може лид а смените името ми на Sava
avatar
Sava
Child of Psyche
Child of Psyche

Брой мнения : 346
Join date : 28.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: read all about it

Писане by dionysus; on Нед Дек 03, 2017 2:30 am

Добре дошла. :)

• • • • •

his lips were wine - scarlet madness.
And I wanted them, wanted their bite - gentle, strangled agony. But it was only then  -  his smile faded in mine  -  I knew that wasn’t wine  -  that it was blood. And the taste... the taste was mine.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 1184
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите