Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Съобщения
Yesterday at 11:16 pm by dionysus;

» Отсъствия
Yesterday at 3:15 am by Хйонгуон

» i wasn't made to leave my fate. // kaltain rompier
Вто Юли 17, 2018 9:59 pm by Nyx.

» Запазване на лик
Вто Юли 17, 2018 3:13 pm by Nyx.

» Just like fire, burning out the way!
Пон Юли 16, 2018 7:42 pm by dionysus;

» God is a woman
Нед Юли 15, 2018 6:28 pm by dionysus;

» victory's contagious;;
Нед Юли 15, 2018 12:56 pm by dionysus;

» you've got the devil in your eyes.
Съб Юли 14, 2018 3:26 pm by dionysus;

» I don’t hold a grudge. I cradle it. I coddle it. I feed it fine cuts of meat and send it to the best schools. I nurture my grudge. | Veera Moran.
Съб Юли 14, 2018 3:13 pm by Lady Sorrow.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 4 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости :: 1 Bot

Alisia., Danny Hoult., lissette;, Xhexania Cael West

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 5/11
Cabin #7 (Apollo) - 8/11
Cabin #8 (Artemis) - 9/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 8/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 5/11
Cabin #26 (Phobos) - 10/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 6/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 6/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

we should forgive our enemies, but not before they are hanged.

Go down

we should forgive our enemies, but not before they are hanged.

Писане by deathless; on Пон Дек 04, 2017 6:11 am


Имаше някаква необяснима причина, поради която той бе запленен от звездите. Някаква неопределена сила, която разпалваше интереса му и насочваше погледа му винаги нагоре, без да му дава мира, докато очите му не срещнеха мрачното, далечно небе, което като че ли бе живо и по чиято повърхност бяха разпилени хилядите малки, блещукащи мъниста, приемащи формите на красиви небесни тела. Те почиваха в морето от тъмнина като самотни удавници, привлекателни сами по себе си с трагизма на историята си. И може би точно това му се струваше толкова интригуващо, може би това бе така странното явление, което бе грабнало вниманието му – нещо, което в днешно време не се случваше много често, имайки предвид, че той вече не се вълнуваше почти от нищо. Звездите бяха въплъщение на изяществото със своята остра, първична, понякога дори груба красота, която нямаше нищо общо с фалшивата и изкуствено постигнатата такава, от която той бе по принцип заобиколен. И това спираше дъха му. Макар прекарали една продължителна и мъчителна вечност сред мрак в забвение, те не го бяха оставили да полепне по тях, да ги претопи в неистова чернота, не се бяха слели с него. Не му бяха позволили да ги пречупи, да счупи костите им и да се пропие в плътта им, да поникне в сърцата им и да открадне душата им. Но и не бяха останали непокътнати, незасегнати от милувката на мрака, не и след като едно такова съществуване просто не включваше това. Може би дори и те бяха изтъкани от плетеница пукнатини, в която криеха своите съжаление и тъгата си, нюансите самота, която инак не личеше в мекото им сияние. Може би сега този блясък бе само злъчна жестокост, остра красота, представляваща първичен ужас и омраза, гняв – умопомрачаващ яд, заради това, че бяха прокълнати да пребивават вовеки в тъмнината, сами, мъртви, безчувствени.
Може би. А може би не.
Звездите бяха единственото нещо, което го свързваше с предишната му същност – посоката, която погледът му бе следвал дори когато бе бил малко момче. Това, което бе виждал, когато бе отварял очи, нервен и неспокоен, търсейки утеха в едно далечно място, което никога нямаше да познае. Те чертаеха контурите на една далечна, несъществуваща реалност, която бе като блян за него и която му напомняше за това, което бе бил и което никога повече нямаше да бъде. Преди бе виждал звездите, красотата във всичко, до което се докоснеше. Но това бе преди – преди да започне да вижда само кръв.

Noah Archibaldson of phobos; nineteen years old
FC:: KJ Apa
avatar
deathless;
Child of Phobos
Child of Phobos

Брой мнения : 5
Join date : 04.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: we should forgive our enemies, but not before they are hanged.

Писане by phobos;; on Пон Дек 04, 2017 10:35 am

Добре дошъл, сине!
avatar
phobos;;
Minor god
Minor god

Брой мнения : 4073
Join date : 08.10.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите