Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Yesterday at 8:57 pm by Nyx.

» • why does everything i touch turn into pieces? •
Сря Окт 17, 2018 11:00 pm by Helios;

» Отсъствия
Вто Окт 16, 2018 9:21 am by Triton

» Valentina Jones "Jynx"|20|Daughter of Athena|Annasophia Robb
Нед Окт 14, 2018 12:18 pm by dionysus;

» I'm the master of my sea.
Съб Окт 13, 2018 7:49 pm by dionysus;

» Am I worst or best? Oh wait, I don't really care!
Пон Окт 08, 2018 11:35 pm by Helios;

» Съобщения
Нед Окт 07, 2018 5:15 pm by dionysus;

» I am the messenger of death
Нед Окт 07, 2018 1:01 am by Helios;

» She loved her family so much that she didn't want to grow up and die.
Съб Окт 06, 2018 10:39 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 10 потребители: 6 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

Ada Taragay., Cain., drew hawkins., Helios;, lena amsel;, Noel Roy Evans

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 10/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 6/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11

in this twilight, how dare you speak of grace?

Go down

in this twilight, how dare you speak of grace?

Писане by nathaniel. on Пон Дек 04, 2017 7:39 am


Не вярвам в съдбата. Струва ми се прекалено несправедливо. А казват, че в живота има баланс. Че трябва да има баланс или нещо в цялостното ни съществуване ще се пропука. Но този баланс превръща мнозина в жертва, а други прави победители. Твърде незаслужено, по мое мнение. И ако съдбата не съществува, то що за лоша шега е определила какви да са тези първи мигове от съществуването ми? И кой глупак е решил да се шегува на мой гръб?
Израснах, задавайки си безброй въпроси. Лутайки се между истина и лъжа, между съдба и собствен избор. Между реалност и измислица.
Реалността е лъжа.
Лъжата е избор.
Изборът е затвор.
Затвор за ума, затвор за тленното.
Лудостта е тайна, а тайната е измама. Красива, но все пак измама.
Аз съществувах като измама. Като лъжа. Живеех в собствения си затовр.
Непокорната черна коса, искрящите сини очи, чаровната, но загадъчна усмивка са само обвивката, която ги пленяваше. Но никой не познава истината. Не подозира колко грозна може да е истината за мен. Защото бях просто една лъжа. Цялото ми съществуване беше просто лъжа. Може би прошепната на ухо. Може би запратена право в лицето ми грубо и непоколебимо. Може би беше спасителният пояс, към който се стремеше отчаяните ми душа, докато се опитвах да намеря кой съм. Ако изобщо имах душа зад цялата фалшива фасада. Затвор. Затвор за собственото им лицемерие. Красивите им илюзорни образи се размиват в безкрайния океан от празни фигури. И те го намират за свое предимство. Да създадеш лъжа, в която не просто да потопиш, а да удавиш всички. Да ги превърнеш в невинни жертви. Страхливци. Цял живот ги наричам най-обикновени страхливци. Създаващи собствената си лъжа, живеещи в собствения си затвор. Красят се с веригите си. Вериги, с които волно или не, оковаха и мен.
Застанал пред огледалото в спалнята си, бавно и провлачено изричах думите. Като мантра. „Ново начало. Край на лъжата.“. Исках да повярвам в тях. Да се убедя, че са истина.
Не помнех много. Но помнех достатъчно.
Бях едва на пет, когато непознатите мъже се появиха в бара, където майка ми работеше. Няколко години по-късно разбрах, че се нарича бар. За мен беше място, изпълнено с шарени цветове, искрящи светлини и лъчезарни момичета, които си играеха с мен. По един детски и наивен начин обичах ежедневието си там. Радвах се на неограничено внимание. Получавах почти всичко, което исках – лакомства, играчки. Бях малкото, усмихнато момченце, което им напомняше, че в живота им може да има и добро. Въпреки че далеч не осъзнавах как им действах и че в мое лице виждаха една отчаяна надежда за промяна.. Няколко години по-късно разбрах, че майка ми не се разхожда по бельо, защото й е топло. Както и че непознатите чичковци, които я прегръщат, не са нейни приятели. А стаята, в която ги водеше, не беше място за разговори. Бях на не повече от пет, когато непознатите мъже се появиха в бара и майка ми падна първа под куршумите им. Последва я мъжът, когото в онзи момент приемах за свой баща. За жалост, бащините фигури в живота ми се сменяха твърде бързо, за да успея да се привържа към когото и да било. Аз оцелях, за добро или за лошо. Някъде под бара, далеч от шарените цветове, искрящите светлини и лъчезарните мъртвите момичета.
Така живота ми се пречупи. Аз се пречупих. Лъчезарното, усмихнато момче стана отдалечено и дистанцирано. Често се потапях в собствения си измислен свят. Свят, в който не живеех в сиропиталища. Свят, в който имах истински приятели, а не такива, които съществуваха за едничкото удоволствие да ме ступат преди закуска. И преди обяд. И преди вечеря. На седемнадесет години избягах от дома. За да се опитам да открия нов път.
~
Допълнителна информация:
* На седемнадесет години бяга от сиропиталището, в което е отгледан от петгодишна възраст и започва да работи в бара, където е убита майка му. Там разбира, че няма кръвна връзка с нея;
* Три години по-късно му разкриват истината за произхода му;
* От месец е в Лагера;
* Признат е в Лагера след победа по време на тренировки;
* Таи гняв към Боговете, защото ги обвинява за трудното си детство;

(Zane е запазен за мен)
Nathaniel Thorn
son of Nike; twenty-one years old; FC: Zane Holtz

avatar
nathaniel.
Child of Nike
Child of Nike

Брой мнения : 242
Join date : 04.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: in this twilight, how dare you speak of grace?

Писане by phobos;; on Пон Дек 04, 2017 10:40 am

Одобрен! Добре дошъл!
avatar
phobos;;
Minor god
Minor god

Брой мнения : 4313
Join date : 08.10.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите