Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 13 потребители: 8 Регистрирани, 1 Скрит и 4 Гости :: 1 Bot

Allison L., Athena;, Caleb Dawson., Elayne;;, elena., GoldenArrow, Taraji Yar'Adua., william.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед 4 Фев 2018 - 22:54
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 2/11
Cabin #5 (Ares) - 3/11
Cabin #6 (Athena) - 4/11
Cabin #7 (Apollo) - 7/11
Cabin #8 (Artemis) - 10/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 4/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 5/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 2/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 8/11
Cabin #21 (Persephone) - 4/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 3/11
Cabin #28 (Enyo) - 5/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 5/11
Cabin #34 (Morpheus) - 2/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

i am not a little girl anymore, dazzled by your magic. it is my magic now, too.

Go down

i am not a little girl anymore, dazzled by your magic. it is my magic now, too.

Писане by amélie devall. on Пон 4 Дек 2017 - 23:29

amélie devall
daughter of hecate | 22 | deborah ann woll

Раят е винаги другаде.
Звездите по небосвода не блестяха за нея. Оглеждаха се и танцуваха в очите й, милваха ги нежно и ги пълнеха с живот, но дори за момент не я оставяха да помисли, че бяха нейни. Те не й принадлежаха и тя не можеше да ги направи свои, да се пресегне и да ги събере, за да ги разпръсне из себе си. Пълзяха по острието на камата й, докато тя свистеше яростно из въздуха, по кожата й, докато тя срещаше ответните удари, но не слязоха от небесния си, тъмен трон, изтъкан от мрак и лунен прах, за да й помогнат. Никога не го направиха. За тях Девал бе нощ – безмилостна буря, която заплашваше да ги помете и да претопи светлината им; да открадне сиянието им и да си го присвои, карайки ги безвъзвратно да изгаснат. Страхуваха се от нея и я боготворяха, раждаха се в погледа й и умираха от ръцете й. Но не й принадлежаха. Никога не почувства любовта им, не се докосна до тихото им обожание и не позна какво бе чувството, което идваше с тези две неща. Превърна себе си в студено, почти мъртво подобие на човешко същество, за да не нуждаеше от тези повърхностни, безсмислени неща, за да съществува. Те бяха слабост, а слабите не оцеляваха. Тя не можеше да си позволи това своеволие.
В рая са винаги другите.
Преди Амели бе вярвала, че отмъщението бе любовта на живота й. Бе го оставяла да държи ръката й и да целува устните й, стенейки опиянена от призрачното му докосване върху голата й същност, която то разсъбличаше с ловки пръсти, задвижвани от дълбоко вкоренената в нея омраза. Бе му се отдала напълно, предала, излъгана от красивите обещания, които й даваше, за да запълни празнотата от липсата на мечти и надежда – дупка, която тя отчаяно искаше да изкара от себе си, и от която мнимият й любовник умело се възползваше, подобно на опитен крадец на животи, идващ за нейния. Шептеше името му в мрака като молитва и го втъкаваше в ума си като напомняне. Бе изрисувала клепачите си с лика му, за да съзира вече леко размазаните му очертания всеки път, когато затвореше очи. За да помни.
Другаде, раят е другаде.
Отмъщението бе най-голямата й любов и най-лошото й проклятие; единствената сигурност в живота й – домът, в който се прибираше, за да намери убежище от студения, мрачен свят на смърт и нещастие, на който не принадлежеше. Добре знаеше, че не трябва да му изменя – че не трябва да поглежда и пожелава друг, че не трябва да пада в ничии други ръце, защото то бе зло и ревниво, и не понасяше да не бъде приоритетът й. Когато Амели не му се подчиняваше и не свеждаше глава покорно пред него, то дърпаше чергата изпод краката й и я изправяше на колене пред себе си, оставяйки й по белег за всяка една грешка, за всяко едно кривване, докато накрая тя не се научи да върви само направо. Отмъщението бе капризен любовник, който не можеше да й обещае бъдеще, защото с него тя имаше само минало, но който крадеше алчно настоящето й, защото знаеше, че всичко му принадлежи.
Амели Девал бе негова, а то нямаше навика да губи придобивките си. Бе му подарила сърцето и живота си, бе му ги посветила. И никога не бе смяла дори и да погледне назад към тях, защото по пътя на мъстта те не й трябваха.
Друг ад е.
avatar
amélie devall.

Брой мнения : 2
Join date : 04.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: i am not a little girl anymore, dazzled by your magic. it is my magic now, too.

Писане by phobos;; on Пон 4 Дек 2017 - 23:35

Героят ти е супер, но липсват някои важни факти, като от колко време персонажа е в лагера, например. Това е нещо, което държим да имаме, като ориентировка в героите. След като го добавиш ще те одобря.

• • • • •

i am a slave to theses
make you leave, things you said to me. And I've built this hate machine, of broken dreams and I froze your lungs. Your breath tells me the truth. I know that you know, i should have left. Yeah, i should have went, but I couldn't go.
avatar
phobos;;
Minor god
Minor god

Брой мнения : 3490
Join date : 08.10.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите