Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 12 потребители: 9 Регистрирани, 1 Скрит и 2 Гости :: 1 Bot

Ada Taragay., Allison L., Athena;, Elayne;;, elena., GoldenArrow, rosie;, Taraji Yar'Adua., william.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед 4 Фев 2018 - 22:54
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 2/11
Cabin #5 (Ares) - 3/11
Cabin #6 (Athena) - 4/11
Cabin #7 (Apollo) - 7/11
Cabin #8 (Artemis) - 10/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 4/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 5/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 2/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 8/11
Cabin #21 (Persephone) - 4/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 3/11
Cabin #28 (Enyo) - 5/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 5/11
Cabin #34 (Morpheus) - 2/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

there is a rainbow of hope in the end of every storm | Elayne Trakand

Go down

there is a rainbow of hope in the end of every storm | Elayne Trakand

Писане by Elayne;; on Сря 6 Дек 2017 - 22:44

 Daughter of goddess Iris & James Trakand 
Лос Анджелис. Като дете на военен, Илейн бе свикнала с това да живее в различни градове, за по няколко години, докато баща й не решеше, че е време да се преместят. Когато беше на около дванадесет, баща й загина, което усложни живота на семейството й. Майка й трябваше да работи, за да издържа нея и по-големият й брат – Итън. Но колкото повече годините минаваха, всичко започваше да става по-трудно. Итън често не се прибираше с дни и започна да се дружи с грешната компания, която беше и мостът му към наркотиците. Майка й се опитваше да го контролира, но той все повече се отчуждаваше от тях, понякога не се прибираше с месеци. Поведението на по-големия й брат и манията за контрол на майка й, я мотивираха да бъде различна от него. Не искаше да бъде още една причина майка й да страда, затова се погрижи да бъде нейна опора. Имаше големи мечти и често си мечтаеше, че след като завърши гимназия ще запише в колежа по изкуства и един ден картините й ще красят някоя от известните галерии в града на ангелите. Живееше добре и се опитваше да не създава проблеми на майка си, защото действията на Итън и без това я правеха тъжна и притеснена. Няколко седмици след дипломирането си получи известие, че Итън е бил намерен и е в болницата, след като е приел свръх доза. Двадесет минути по-късно Илейн стоеше до него на болничното легло и се загледа в тъмните му шоколадови очи, които бяха в рязък контраст с океана в нейните.
- Защо Итън ?  Защо си го причиняваш...
- Пораснала си. Завършила си с отличие. Сигурно се гордееш , ти си златната дъщеря, а аз издънката...
- Не се сравнявам...Знаеш ли колко ме изплаши, можеше да умреш Итън..
- Ще се изчистя, обещавам..
- Това съм го чувала и преди. Имам нужда от теб, мама има нужда от теб. Спри да се самоунищожаваш !
- Не ти е казала нали ? – чу не-веселия му смях. 
- Да ми каже какво ? 
- Че ти не си нейна дъщеря. 
Илейн се изправи от леглото и го изгледа така сякаш не бе сигурна дали все още е под действието на наркотиците или напълно е загубил ума си. Думите му нямаха смисъл. Отказваше да ги приеме. 
- Не ти вярвам. 
- Не бих те излъгал. 
Илейн се обърна и излезе от болничното заведение без да се обърне назад. Имаше нужда да разбере истината, затова се върна в апартамента в който живееше майка й и започна да търси, макар и тя самата да не бе сигурна какво точно търсеше. Търсеше истината, но не откриваше нищо, затова накрая просто се отпусна на дивана и зачака майка й да се прибере. 
***
- Вярно ли е ? Кажи ми истината ! Коя е истинската ми майка ? Жива ли е ? Знае ли за мен ? Отговори ми...моля те. Трябва да знам.
В стаята надвисна почти отровна тишина, докато следеше малките промени в израженията на „майка” си. До известна степен, тя винаги щеше да си остане, човека който наричаше майка. Тя я бе отгледала и научила на всичко. С нищо, никога не й бе показала, че е чужда.
- Опитвах се да те предпазя...не исках да водиш такъв живот. Да бъдеш като тях. Не мога да те загубя, както загубих брат ти...
- Няма да ме загубиш, но трябва да ми кажеш истината за истинската ми майка, трябва да ми разкажеш всичко. 
***
Така разбра, че във вените й тече божествена кръв. Първоначално й бе доста трудно да го приема за истина, особено щом бе научена да вярва, че тези истории са просто част от културата на древна цивилизация. Докато един ден, когато тъкмо подготвяше скиците, които щеше да представи пред комисията за един проект над който работеше, цялата не засия в преливащи цветове на дъгата.
***
Във лагера е приблизително от година и всъщност открива, че много й харесва да прекарва времето си там. А свободното си време прекарва с молив в ръка, скицирайки образа на поредния нищо неподозиращ лагерник.

❀ FC: Virginia Gardner
Elayne Trakand


лика бе запазен за мен ^^
avatar
Elayne;;
Child of Iris
Child of Iris

Брой мнения : 934
Join date : 06.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: there is a rainbow of hope in the end of every storm | Elayne Trakand

Писане by Athena; on Сря 6 Дек 2017 - 23:18

Одобрена и добре дошла.

• • • • •


Blood awakens me
Athena, steel-eyed goddess, I sing of your might,

avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3066
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите