Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Just like fire, burning out the way!
Yesterday at 7:42 pm by dionysus;

» Отсъствия
Yesterday at 10:48 am by Dacre Heaton.

» Запазване на лик
Нед Юли 15, 2018 11:04 pm by dionysus;

» God is a woman
Нед Юли 15, 2018 6:28 pm by dionysus;

» Съобщения
Нед Юли 15, 2018 2:36 pm by dionysus;

» victory's contagious;;
Нед Юли 15, 2018 12:56 pm by dionysus;

» you've got the devil in your eyes.
Съб Юли 14, 2018 3:26 pm by dionysus;

» I don’t hold a grudge. I cradle it. I coddle it. I feed it fine cuts of meat and send it to the best schools. I nurture my grudge. | Veera Moran.
Съб Юли 14, 2018 3:13 pm by Lady Sorrow.

» Anthony Emerson | son of Nemesis | fc: Theo James
Пон Юли 09, 2018 11:59 pm by desirée.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 5/11
Cabin #7 (Apollo) - 8/11
Cabin #8 (Artemis) - 11/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 8/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 5/11
Cabin #26 (Phobos) - 10/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 6/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 6/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

and when has my grief ever gotten in the way of your pleasure?

Go down

and when has my grief ever gotten in the way of your pleasure?

Писане by scorpius gaunt. on Нед Дек 10, 2017 4:32 am


scorpius gaunt
“THERE’S SOMETHING SOFT IN ME—
WE KILLED IT AND IT’S ROTTING.”

“...do you see what's happening to them, the stars?”

Бе се научил да диша мрака, за да не се нуждае от кислород, за да функционира.
Бе превърнал дробовете си в черна нощ – мощна машина, съградена от болтове тъмнина, която преработваше околната, за да я събере вътре в сърцето му и да я направи негова. Поглъщаше я и я затваряше в гърдите му като в клетка, наслояваше я, за да не може да се покаже това, което се криеше изпод нея – за да не може той да си спомни, за да не излезеше светлината на повърхността и за да не засияеше в очите му, които сега можеха да съдържат в себе си само сенки. Машината бучеше и ръмжеше, шептеше и викаше, но работеше, поддържаше го жив, някъде по средата между съществуването и смъртта, носейки болката му по себе си като множество белези за спомен, разпилени мъниста тъга и самота, които го спъваха и дращеха кожата му, и Скорпиъс отдавна се бе научил да не бъде неблагодарен. Въздухът биваше изкарван със сила от гърдите му с всяка една загуба, която претърпяваше, ала пластовете мрак се наслояваха в празнината, която той оставяше, и запълваха мястото, обвивайки пръстите си около кухия, едва туптящ орган, само за да стиснат и унищожат, да създадат нова празнота за запълване. Заместител? Отрова. Магичен кръг без изход.
Дробовете му бяха черна нощ, но по небосвода й вече не блестяха звезди.
Тъжната песен на цигулката милваше нежно тишината, прокуждайки я в изгнание и забрава, присвоявайки си мястото й. Носеше се из наситения с някаква неопределена тъга въздух, зареждайки го с тягостно напрежение, заплашващо да ескалира. Но имаше нещо в мелодията, което изостряше сетивата му, което събуждаше някакъв древен глад в него, който не знаеше как да утоли. Като че ли бе жива, истинска. Сплиташе пръстите си около мъртвото му сърце и стягаше, рушеше. Танцуваше в мрака на парчетата разпокъсана душа, нареждайки ги едно до друго като пъзел. Грациозните й движения успокояваха ушите му, ала замираха в очите му, докато вяли спомени се разбуждаха от тъмнината и оживяваха, приемайки цветове и форми. Съзнанието му бавно се отдалечаваше от реалността, сякаш тя бе просто една мнима абстракция, избледняла алтернативна вселена. Той го наблюдаваше как се отдалечава от здравия му разум, защото те бяха твърде различни и несъвместими, за да съществуват успоредно едно с друго. Но не го спираше.
Някаква промяна в тоналността го измъкна от транса, в който бе изпаднал, и насочи погледа му към уличния цигулар в близост. Мелодията се извиси, изразявайки болката и страстта, които таеше в себе си, разкривайки страна от същността си, която досега бе била в сянка, като фокусник, открил картите си. Инструменталът, огласящ притихналия заради празника площад, му бе някак познат – красотата му, като че ли, бе закодирана в душата му. Прекалено познат. Проследи с поглед мъжа, чието творение завърташе главата му, ала нищо в ума му не прещракваше, затова просто продължи по пътя си в опита си да прочисти ума си.
Сладкият летен дъх докосваше с особена нежност кожата му, стапяйки част от леда, обгърнал сърцето му, докато едва доловимият вятър преплиташе фините си пръсти в косата му. Милувката му танцуваше грациозно по плътта на мъжа, докато допирът му го връщаше в неизбежната реалност. Луната го наблюдаваше притихнала и самотна, окъпана в Мрака, в контраст с който бе само собствената й светлина, която обаче не бе достатъчна, за да го разбуни напълно. В сребристото й, меко сияние се криеше отдавна спотаения копнеж за близост, която нямаше да получи. Въздухът трептеше в унисон със светлинките на сградите в близост, пропит с влага и напрежение. Глъчката се усилваше с настъпването на нощта и нарастването на тълпата хора, появила се изведнъж от срещуположната посока.
-          Значи, все пак се върна.
Мекият женски глас се разнесе зад мъжа, карайки го да се закове на място. Но той не се обърна, защото нямаше как да сбърка този звук, не и след като го бе разнищвал болт по болт в тишината, мъчително и жестоко. Усещаше погледа й, пробиващ въображаеми дупки в гърба му, и начинът, по който звучеше гласът й, смразяваше кръвта му.
-          Какво още трябва да направя, за да изкупя вината си? За да те накарам да ми повярваш отново?
Вината си. Нямаше нищо, което можеше да му предложи – нищо, което дори малко да се приближава до онова, което желаеше много. А това желание се превръщаше в еквивалент на алчност, защото тази мечта не бе нещо, което той можеше да претопи в реалност, не и след като бе толкова недостижима и невъзможна. Но точно заради това копнееше за нея най-силно. Винаги бе бил такъв. Искаше прекалено много, без да мисли за жертвите, които идваха с осъществяването на тези копнежи.
"Виждаш ли какво се случва с тях, със звездите?"
Онази вечер, когато бе бил едва малко момче, те бяха изчезнали от черното небе. Просто за един дъх, след едно примигване. Пометени от бесните проблясквания на светкавиците, притиснати от звука на гръмотевиците. От Неговите ръце. Скорпиъс бе бил завладян от гледката, от магията им, жаден да разгадае мистерията им. Сега звездите от небето на вече порасналия мъж също бяха били заличени. Този път от нейните. Този път безвъзвратно. И не бе останало нищо, иззад чийто воал да не бе видял.
Истината не оставя тъмна празнина, в която те да могат да светят. Тя заслепява с остротата си.
Извърна се и погледна майка си така, както бе направил и онази вечер. Не я бе виждал от година - годината, която бе прекарал на онова място, в онзи "лагер". С оправданието, че лъжата тежеше твърде много в устата му.
-          Не вярвам на никого.
Тя замълча за миг, може би размишлявайки над следващите си думи. Тишината между тях премина през нея като електричен заряд, нажежавайки я до точката й на топене. Дали не беше неговият? Заряд, който някога бе могъл да бъде едно начало, но който сега бе краят.
-          Това е наистина тъжен начин на живеене.
Мъжът притвори очи и си пое отново рязко дъх, усещайки как гърдите му биват стегнати от някаква неопределена празнота и как тя неспирно нараства. Не, сега не искаше да бъде сам. Самотата бе прекалено много, за да може да я понесе, обграден от толкова много пустота. В този един момент той не бе Скорпиъс Гаунт. Бе просто едно странно момче със странно име, което не можеше да се изправи лице в лице с нея. Защото с поглеждането в очите й идваше съзнаването. Изпусна дъха си, който несъзнателно бе задържал, под формата на въздишка и тъжна, изпълнена с безмерна болка, усмивка, невидима за майка му, изви устните му.
-          Нямаш си ни най-малка представа.
Вдигна глава към небето. Но вече добре знаеше какво щеше да намери там.
Звездите ги нямаше. В далечината се чу гласът на гръмотевица.

________________
son of zeus
twenty-three years old
fc: stanley weber



Последната промяна е направена от scorpius gaunt. на Вто Дек 26, 2017 1:38 am; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
scorpius gaunt.
Child of Zeus
Child of Zeus

Брой мнения : 334
Join date : 09.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: and when has my grief ever gotten in the way of your pleasure?

Писане by dionysus; on Нед Дек 10, 2017 11:45 am

Одобрен. Попълни си графите.

• • • • •



this is my camp.
You can break my soul, take my life away, beat me, hurt me, kill me.
But for the love of all gods, don't touch my children.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 4056
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите