Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» echoes of silence;
Yesterday at 6:55 pm by Athena;

» Запазване на лик
Пон Ное 12, 2018 7:37 pm by dionysus;

» Teasers & Easter eggs
Съб Ное 10, 2018 6:12 pm by dionysus;

» Предложения
Съб Ное 10, 2018 5:21 pm by dionysus;

» Отсъствия
Съб Ное 10, 2018 8:29 am by Jynx

» Maybe I'd always been broken and dark inside.
Съб Ное 10, 2018 12:48 am by Nyx.

» Anna Andrews || 38 || mortal || ex-wife of Morpheus || open
Пет Ное 09, 2018 11:11 pm by Athena;

» And I'll follow right down the river where the ocean meets the sky |Αντρέα Νάρκισσα|
Пет Ное 09, 2018 2:09 am by Helios;

» John Matthew || 21 || Alex Hogh Andersen || Unclaimed son of Enyo / twin brother of Xhexania Cael West || Taken
Сря Ное 07, 2018 2:47 pm by Nyx.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 13 потребители: 8 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости :: 1 Bot

Caspian, Eliza Lorien Jones, Eurus., Ganymede., Khalea., Luciana Ko'uen, poseidon;, Zenn

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 11/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 6/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 7/11
Cabin #24 (Eros) - 7/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 4/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 7/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11
Cabin #37 (Anteros) - 6/11

never gonna let you close to me;

Go down

never gonna let you close to me;

Писане by ruby. on Нед Дек 10, 2017 4:45 am


talia hastings / ruby medici | 25 | children of psyche | fc: troian bellisario

Едрите капки гореща вода падаха по съблазнителните й извивки, губейки се една в друга, давещи се в желанието си да докосват копринената й кожа по-дълго. Накрая пищяха ужасени, попили в бялата хавлия. Талия вървеше към спалнята с характерната си походка на лъвица, бедрата й се отъркваха срамежливо едно в друго, а гърдите й се издуваха предизвикателно с всяка глътка живот, упояваща дивото й сърце.
Мислите й се увиваха в някаква напълно различна по вид спирала от общоприетата, а в главата отекваше всеки удар на сърцето й, неочаквано завладяно от не нечий чужд спомен, а нейния собствен. Заедно с него. В тяхната нереална реалност. И даже не усети кога тънките й пръсти галеха долната й устна, а очите й светеха по-ярко от самото слънце. Тръпки обвиха като мъгла цялото й тяло и потрепери, разби се в реалността и липсата стисна в коварния си юмрук душата й. Хейстингс не обърна внимание. Продължи по тесния коридор и влезе в спалнята, с едно невинно движение се отърва от хавлията, седна на фотьойла срещу голямото легло, чиито черни завивки още се гърчеха, заплетени в кълбо от ревност и страст, кръстоса левия си крак върху десния и с усмивка пое забравената от собственика си кутия с цигари. Изкара една, поднесе я към устата си и леко захапа филтъра, после го възнагради с топлината на устните си. После ги изви в перфектна крива линия, раздразнена от факта, че се нуждае от запалка. Юмрукът се сви още. Мачкаше като менгеме и без това окъсаната душа, но пак не обърна внимание. Забеляза само липсата на пламналите сини очи, които я изпиваха без време и пламъкът от запалката пред шоколадовите й ириси напомни колко съвършени бяха, когато горяха. Колко съвършен беше, когато тя го разпалваше. И колко съвършена беше тя, когато той я превръщаше в купчина пепел.
Талия взе сивия пепелник, постави го върху голата кожа на корема си и настръхна от студа, внезапно погалил нажежената й плът. Отпусна глава назад, като преди това набра бялата клечка тютюн, както той набираше тениската си по бедрата й преди да я скъса, притвори натежалите си клепачи и издиша сивите облаци дим, издигащи се под формата на големи адски кръгове, през които тя преминаваше, когато Ейдриън го нямаше. Хапеше силно устните си, отсъствието пълзеше по всеки милиметър на недокоснатото й тяло, а вместо нежния му допир, само едрите къдрици гъделичкаха кожата й. Петрова отвори очи, дръпна си бързо още няколко пъти, пришпорвайки собствените си дробове, но не надигна глава, за да изгаси къдящия фас. Просто го остави да дими в пепелника, разходи любопитно тънките си пръсти по края на бедрото си, продължи по ханша, ребрата, изви показалеца си между настръхналите си гърди и тежката въздишка сякаш още повече сгъсти въздуха около нея. Изправи се, непокорните къдрици паднаха около врата й, обградиха раменете й и закачливо се заиграха с бялата й кожа. Талия изкара чифт изрязани дантелени боксерки от гардероба, взе сутиен в същия гарвановочерен цвят и затърси някаква блуза и дънки. След около петнадесет минути беше готова, а високите токове отекваха след нея в празния коридор, пазещ много смях и още ухаещ на секс. Излезе от апартамента на Нокс, носеща чантата си под ръка и въртейки малкия си задник, сякаш беше една от онези пресъхнали празноглавки по модния канал, но с тази разлика, че онази грация, която тя притежаваше, при тях липсваше. Насочи се към дългия булевард, но сви в една тясна уличка. Щом стигна края, зави на дясно и след около стотина метра се озова пред кафенето, от където почти всяка сутрин си взимаше кафе. Веднага улови няколко погледа по себе си, поклати небрежно глава и като истинска кралица успя да се промъкне в началото на опашката без да получи нито една забележка. Взе си кафе с много сметана и три захарчета, седна на една от масите в ъгъла и погледна към картонената обвивка. „И на теб ли ти липсва, глупаче? Другата чаша с черното капаче.“ – каза си на ум и погледна разсеяно през прозореца, от където наблюдаваше как едно малко момиченце гледаше към слънцето и се усмихваше.

Допълнително:
#родителите й умират, когато е на 4 и живее в приемни семейства до 17 години;
#малко преди 18-тия й рожден ден приемното й семейство я изпраща в психиатрия, защото не разбират способностите й и са убедени, че си е изгубила разсъдъка;
#няколко месеца по-късно, след дълги сеанси и разговори, Руби и психиатъра й се влюбват;
#след 5 години е изписана от клиниката и изживява двегодишна връзка с него;
#разделят се, когато започва да губи контрол над способностите си; няколко месеца по-късно се озовава в лагера;


Последната промяна е направена от ruby. на Вто Дек 26, 2017 1:34 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
ruby.
Child of Psyche
Child of Psyche

Брой мнения : 356
Join date : 10.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: never gonna let you close to me;

Писане by dionysus; on Нед Дек 10, 2017 11:47 am

Добре дошла.

• • • • •



in the darkness,
two shadows, reaching through the hopeless, heavy dusk.
Their hands meet, and light spills in a flood like a hundred golden urns pouring out of the sun.
avatar
dionysus;
Olympian god
Olympian god

Брой мнения : 5363
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите