Come across you lost and broken. You're coming to but you're slow in waking

Shane  | FC: Marlon Teixeira | Age: 24 | Son of Athena | В лагера от 3 години

Шейн отново се сби със за пореден път. За пореден път бе доказал думите на Ричард, че от него няма да излезе нищо повече от една мутра. Но не беше така. Шейн беше завършил първи по успех в гимназията си, справяше се добре в университета но пустият му гняв го проваляше винаги. Винаги решаваше и най-малкият си проблем със бой. Но винаги побеждаваше. Не знаеше как и от къде се появяваха тези тактики и идеи във съзнанието му докато се биеше, но се бе научил да ги следна защото със тях печелеше.
Заби юмрука си за пореден път в лицето на противника си и се усмихна. Знаеше, че му бе нанесъл сериозни наранявания и това му харесваше. Това щеше да научи всички да не се закачат с него особено когато е във криво настроение. Взе ризата си от закачалката и излезе оставяйки противника си да лежи на пода.
Щом влезе в нощният клуб веднага се насочи към бара. Мина зад плоскостта и намести ризата си. Имаше нужда от тази работа за да се махне от баща си завинаги. Искаше да отиде някъде другаде. Някъде далеч. Може би да намери майка си? Майка чиято снимка даже не беше виждал. Чието име не знаеше. А дали тя щеше да иска да го види. Тъмнокосият мъж избута тези мисли от съзнанието си и се усмихна любезно на клиента, който току що беше дошъл пред него:
-  Какво ще желаете?
***
Няколко месеца по-късно Шейн напусна бара и градът. Качи се във претъпканият автобус без да знае къде точно иска да отиде. Може би да се запише пак в университет и да довърши следването си? Или пък да си отвори собствен бар? Какво го спираше знаеше, всичко което му трябва. Всички разходи, нужен инвентар и всичко. Все щеше да изкара пари от някъде. Беше добър и умен. Ставаше експерт във всичко което се захванеше само за няколко дена. Може би да се пробва в някой музей или галерия? Изпитваше странен и необясним интерес към историята. По точно към Гръцката история и към боговете им. Никога не беше успявал да си обясни защо е така. Като по-малък прекарваше свободното си време по музеите, които после замени със зали и тренировки. А накрая замени тях със алкохол, цигари и една голяма САМОТА!
***
Няколко месеца след като се беше озовал във лагера при останалите като него Шейн вече се чувстваш по-малко самотен. Като, че ли беше забравил плановете си за бягство и за бар. Намираше начин да си вмъква контрабандно цигари и алкохол без директора да разбира. Изкарваше агресията си по-цял ден върху дървени чучела и тук таме по някой лагерник. Но се случваше все по-рядко.
Като че ли за първи път имаше надежда в живота на Шейн да се случи нещо по-хубаво.
Нещо позитивно.