Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Отсъствия
Yesterday at 10:30 am by Hades.

» Съобщения
Чет Авг 16, 2018 12:00 pm by dionysus;

» Plot drops/Events
Сря Авг 15, 2018 11:00 pm by dionysus;

» Did you think I wouldn't show to the world all the scars and the pain?
Вто Авг 14, 2018 9:08 pm by Helios;

» Even gods make mistakes sometimes
Съб Авг 11, 2018 10:42 am by dionysus;

» Minor Gods
Чет Авг 09, 2018 12:19 am by dionysus;

» Запазване на лик
Сря Авг 08, 2018 6:50 pm by dionysus;

» J.J.
Нед Авг 05, 2018 6:09 pm by Helios;

» Craig MacMharcuis
Съб Авг 04, 2018 3:22 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 5/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 8/11
Cabin #6 (Athena) - 6/11
Cabin #7 (Apollo) - 8/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 5/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 2/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 11/11
Cabin #21 (Persephone) - 6/11
Cabin #22 (Thanatos) - 3/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 5/11
Cabin #25 (Psyche) - 5/11
Cabin #26 (Phobos) - 9/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 7/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

The past is never where you think you left it.

Go down

The past is never where you think you left it.

Писане by Nichel Thorson on Чет Дек 14, 2017 11:05 pm

Nichel Thorson
Children of Eurus | age: 21 | fc: cameron monaghan

Хаос.
Около него всичко бе потънало в пълен и безпорядъчен хаос. Телефонът бе зациклил и от половин час звънеше с онази ужасно дразнеща коледна песничка. Тя се просмукваше до дъното на костите му и опъваше всичките му нерви една по една. Но приемната им майка я обожаваше. Дойдеше ли декември, променяше всичко в къщата да звучи с тази дразнеща мелодия и дори звънецът на вратата не бе пощаден. И всеки път една и съща история. Колко противно. Ако можеше би запратил проклетото нещо в стената само и само, за да се отърве от това подобие на звук. Но не можеше. Защото всичко около него се разпадаше. Буквално.
Прозорецът бе заял и сега в кухнята нахлуваше ужасно студен и влажен въздух, заедно с няколко преспи сняг. От другата страна на печката тендежерата привилаваше и водата се стичаше по пода, пропивайки се в изискания килим. А стената срещу него бе в толкова окаяно състояние, че от тоновете доматено пюре не можеше да се види и следа от дизайнерските плочки на приемното им семейство. И разбира се, за да е пълна трагедия – печката трябваше да издава някакъв дразнеш и проглушаващ звук, който те кара да се замислиш за готварските си способности.
Но от друга страна – от къде можеше да знае, че да направиш едни ужасно гадни соеви спагети бе толкова трудно? В книгата даже за проклетата рецепта пишеше: „Лесно и бързо”. Да бе, да. Лесно, ама друг път. Още преди тази мисъл да се изтъркули от главата му, земята под краката му се разлюля, а от печката започна да излиза гъст черен дим. За секунда зениците му предобиха неестествени размери, заприличващи на огромни монети. Пръстите му потрепнаха едва доловимо, въпреки желанието му да запази спокойствие. Разбира се, в съзнанието му – всичко това бе протекло по един съвсем друг начин. Но идеализма и реалността понякога нямаха нищо общо. Но нека да се фокусираме върху червенокосият, който в момента правеше жалки опити да оправи цялата тази бъркотия. Неуспешно, естествено.
-Какво е това?
Чуждият глас го стовари с голям трясък в настоящето. Позна я без дори да се обръща. И не му трябваше, защото в този момент от печката започнаха да излизат пламъци и нахлуващия от прозореца вятър не подобри положението.
Триста дяволи.  
Трябваше му точно десет секунди, за да се оттърси от първоначалния си шок. Беше толкова вглъбен в случващото се, че не забеляза кога точно брат му се бе появил. Само усети пронизващия му поглед и може би с периферното си зрение видя как застава до нея, облягайки се на рамката на вратата. Но това нямаше значение, не и в този момент. Някак си между хаоса в главата си и пожара, вместо да потърси пожарогасителя бе свалил тениската си и бе започнал да налага пламъците с нея, мърморейки си изнервено:
-Умри! Умирай вече! Умирай ти казвам бе!
А само, ако някой се бе сетил да извика пожарната…

* * * * *


Можеше да се каже, че Никел бе отговорен в своята безотговорност. Някак си това твърдение се бе доказало във времето и сякаш бе точното определение за него. И защо пък не? След като от началото животът му бе едно приключение. Нямаше нищо постоянно в него. Освен брат му. Но той не се броеше. Защото той нямаше нищо общо с безплътните фигури, които преминаха през живота им и след това се стопяваха в мрака. Не помнеше истинското си семейство и не знаеше дали изобщо някога са имали такова. Първият му спомен бе от една студена есенна нощ, когато за първи път ги стовариха пред прага на приемното семейство. И от там започна всичко. Голямото местене. Непрестанното сменяне на къщи, семейства, училища, приятели…Нямаше нищо постоянно в живота му. Освен близнака му. И дори постъпването им в лагера преди три години не промени това.

avatar
Nichel Thorson
Child of Eurus
Child of Eurus

Брой мнения : 998
Join date : 14.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The past is never where you think you left it.

Писане by Lady Sorrow. on Пет Дек 15, 2017 1:37 am

Одобрен! Извинявам се за закъснението и добре дошъл!

• • • • •

Heroes get remembered,
never die.
avatar
Lady Sorrow.
Minor goddess
Minor goddess

Брой мнения : 1685
Join date : 13.01.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите