Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 13 потребители: 9 Регистрирани, 1 Скрит и 3 Гости :: 1 Bot

Allison L., Athena;, Caleb Dawson., Douglas W. Röhm, Elayne;;, elena., phobos;;, Taraji Yar'Adua., william.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед 4 Фев 2018 - 22:54
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 2/11
Cabin #5 (Ares) - 3/11
Cabin #6 (Athena) - 4/11
Cabin #7 (Apollo) - 7/11
Cabin #8 (Artemis) - 10/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 4/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 5/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 2/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 8/11
Cabin #21 (Persephone) - 4/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 3/11
Cabin #28 (Enyo) - 5/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 5/11
Cabin #34 (Morpheus) - 2/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

I dine with the blood on my hands

Go down

I dine with the blood on my hands

Писане by Xhexania Cael West on Нед 17 Дек 2017 - 1:12







I can smell your fear and the only reason that I’m here is to wreak havoc


They call me a menace
They say that I’m cursed
But somethin' about me is makin' 'em jealous
So listen and learn
I herd 'em like cattle
'Cause I’m surrounded by cowards
And I don’t give a fuck when I walk into battle
And thats why I got all the power.




Преди 5 години
Беше жестоко, но беше истина, отрасването в дом за сираци беше тежко. Непрестанните въпроси, които си задаваш и те глождят нощем могат да посеят много тъга и недоверие в едно малко дете, което не го заслужава, особено когато то е специално.
Лежейки и гледайки прогнилият таван всяка вечер, Каел не спираше да се пита: Какви ли бяха те, Какво работеха, Щяха ли да се върнат за нея, Пукаше ли им... Явно не или поне на един от тях със сигурност.
16 години прекарани в мизерното сиропиталище с ироничното име “Hope” можеха да се считат за истински кошмар. Хекс беше красиво дете, надарено с пъргав ум и креативност, но в нея имаше някаква жажда и желание за още... Но още какво? За нещастие никой не виждаше хубавите черти на малката Сани. Всички виждаха дете, което сякаш излъчваше някаква негативна енергия, която те караше да се чувстваш зле.
Хекс мразеше всяка една част от онова място. Мразеше счупеното легло, чийто дюшек миришеше на мухъл, мразеше директор Пъркинс, който не им обръщаше никакво внимание освен, ако не ставаше въпрос за осиновяване тогава ставаше голям подлезурко. Не понасяше хранат от консерви и останалите деца, които или мрънкаха или само правеха поразии.
Бавно през годините Хексания изгради смразяващ характер, който плашеше всеки, който се приблежеше до нея. Един поглед беше достатъчен да те накара да избягаш.

***

Според вас как можеше да протече шестанайсият рожден ден на един подрастващ социопат /може би дори психопат, но все още имаше надежда/ ? Ами с много алкохол и насилие разбира се. Хексания имаше странната дарба да предизвиква хаос, по-късно ще разберете защо, и изключително много се радваше на това. Когато всички около нея загубиха умът си, тя просто стоеше отстрани и наблюдаваше шоуто, гледайки циркът на ужасите който беше създала. В крайна сметка, ако сам не си спретнеш забавата няма кой друг да го направи, въпреки че е спорно дали смъртният случай се счита за забава...
За нещастие, някой от присъстващите на партито се беше отрезвил достатъчно за да викне полиция и те нахлуха бързо в малкото помещение, което беше толкова задимено, че ако имаше втори смъртен случай щеше да е на задушил се човек. Разбира се Хекс се сби с един полицай, но електрошокът минал през тялото ѝ от трейзърът я зашемети бързо.
Истината беше, че Хексания не си въобразяваше, че това ще ѝ се размине. Отдавна очакваше момента, в който щяха да я тикнат в някое поправително училище, от което вероятно, излизайки бързо щеше да се озове в някоя улична банда или в затвора. Каел отдавна спря да си прави илюзии, че нещо добро ще излезе от нея. Животът ѝ беше изпълнен с толкова гняв и омраза, че едва ли някой беше способен да изплува от подобно помия. Пък и имаше ли за какво да се бори? Нямаше си никого, беше сама и така беше най-добре.
- Хайде ставай!
Погледът на Хексания се вдигна и погледна мъжът пред себе си. Намръщи се объркано срещу него и не каза нищо.
- Хайде де – подканваше я той.
- И кой си ти?
- Някой, който иска да ти помогне.
- Едва ли...
- Хексания, ако не тръгнеш сега с мен пропускаш единственият си шанс.
- Шанс за какво?
- За истински живот? Искаш да живееш сред жалките банди на простосмъртните и да висиш единствено по затворите по цял живот. Не осъзнаваш ли, че имаш по-голям потенциал или се задоволяваш единствено с трохите.
Шокът от объркването я беше стъписъл. Никой не ѝ беше говорил по-този начин от много време.
- Тръгваш или оставаш? – попита накрая той и я изгледа за още няколко секунди, след което се обърна и тръгна, куцукайки и подпирайки се на бастуна си.
Хексания седеше на стола си стъписана. Изведнъж я обзе някакво вълнение... Някакво странно и топло чувство, което не беше изпитвала от години... Надежда ли беше това? Та тя не вярваше в надеждата, във вторият шанс и други подобни неща... Помнеше, че изпитваше подобно нещо, когато беше малка и очакваше, че семейството дошло в сиропиталището ще вземе точно нея...
Куцукащият мъж почти беше до вратата на управлението, когато тя се изстреля от стола и го догони. Никой не ѝ обърна внимание. Излезе след него и застана от лявата му страна. Тръгнаха надолу по булеварда в пълно мълчание. Тя наистина не знаеше какво да му каже или да го пита.
Накрая се качиха в една кола и потеглиха. Хекс в началото се опита да каже нещо, когато той подкара колата, защото беше сакат, но той управляваше без никакъв проблем и тя реши да си замълчи. Не се беше чувставала така от години... така спокойна. Не знаеше защо, но чувстваше всичко, което се случваше в момента за правилно. Въобще не се замисли, че беше в колата с непознат човек...
Караха с часове, докато накрая той не спря насред нищото.
- Слез и върви двеста метра напред.
- Защо? Къде отиваме?
- Като стигнеш до мястото ще разбереш сама.
- А...
- Просто върви Хексания – в гласът му имаше нещо странно успокояващо и я караше да му вярва незнайно защо.
Излезе от кола и тръгна напред. Беше тъмно, но имаше пълнолуние и луната осветяваше пътя. Елата към, която отиваше на върха на хълмът сякаш я притегляше и когато стигна до нея видя огромната арка, на която пишеше „Лагерът на Нечистокръвните”.

***

Следващите няколко месеца от живота ѝ бяха смахнати. Докато опознаваше новият свят, в който беше попаднала се чувстваше някак на нокти. Въпреки че знаеше, че тук ѝ е мястото, да стои в хижата на Хермес ѝ беше адски неприятно. Имаше усещането, че отново беше в сиропиталището. Отчаяно имаше нужда да бъде призната и да се премести в друга хижа, която и да е хижа!
С времето бойните ѝ умения и на моменти непрекрита кръвожадност я отличаваха от останалите, но пак беше спорно кой би бил нейният божествен родител. За щастие не чакаше дълго за да докаже себе си. В първата бойна игра, в която участва, точно преди да пресече границата със знамето на противника си петима от другият отбор ѝ препречиха пътя, но тя със завидна сила и опит се справи с тях и ако не изоплзваше дървен меч, а истински, вероятно момчетата щяха да са мъртви, когато пренесе знамето и спечели победа за отбора дръжката не мечът прогори ръката ѝ.


Marie Avgeropoulos
Xhexania Cael West
21 / Enyo and No One





Може ли да ми смените името на Xhexania Cael West ?
avatar
Xhexania Cael West
Child of Enyo
Child of Enyo

Брой мнения : 4834
Join date : 16.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I dine with the blood on my hands

Писане by Athena; on Нед 17 Дек 2017 - 11:56

Одобрена и добре дошла!

• • • • •


Blood awakens me
Athena, steel-eyed goddess, I sing of your might,

avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3066
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите