Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 15 потребители: 9 Регистрирани, 1 Скрит и 5 Гости

Cain., Eleni Andreadis., Eridian Dyami Halian, Erin, henry devlin., Janett Underwood., Lavinia., merric fell;, Obsidian

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед 4 Фев 2018 - 22:54
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/4
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 4/4
Cabin #4 (Demeter) - 2/10
Cabin #5 (Ares) - 7/10
Cabin #6 (Athena) - 4/10
Cabin #7 (Apollo) - 7/10
Cabin #8 (Artemis) - 8/15
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/10
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/10
Cabin #11 (Hermes) - 3/10
Cabin #12 (Dionysus) - 5/10
Cabin #13 (Hades) - 4/4
Cabin #14 (Iris) - 5/10
Cabin #15 (Hypnos) - 2/10
Cabin #16 (Nemesis) - 1/10
Cabin #17 (Nike) - 2/10
Cabin #18 (Hebe) - 3/10
Cabin #19 (Tyche) - 2/10
Cabin #20 (Hecate) - 7/10
Cabin #21 (Persephone) - 3/10
Cabin #22 (Thanatos) - 6/10
Cabin #23 (Eris) - 5/10
Cabin #24 (Eros) - 3/10
Cabin #25 (Psyche) - 6/10
Cabin #26 (Phobos) - 8/10
Cabin #27 (Deimos) - 6/10
Cabin #28 (Enyo) - 5/10
Cabin #29 (Boreas) - 4/10
Cabin #30 (Zephyros) - 2/10
Cabin #31 (Notus) - 2/10
Cabin #32 (Eurus) - 3/10
Cabin #33 (Khione) - 5/10
Cabin #34 (Morpheus) - 5/10
Cabin #35 (Triton) - 8/10

I know who I am, even if I don't remember - Shane Harvey

Go down

I know who I am, even if I don't remember - Shane Harvey

Писане by #Shane on Пон 18 Дек 2017 - 17:16

FC:Michael J. Willett
18 | Son of Zephyros

- Какво значи "Той си е такъв." Не го приемам за извинение изобщо. - Шейн говореше с най-добрата си приятелка Ейми и се възмущаваше от постъпката на сутрешната си забивка. - Не се променям за никого! Знаеш го.
- И все пак него го харес...
- Шшшт... Малка Ейми.
- Спря се и застана пред нея с широка дяволита усмивка. - Шейн Харви не харесва никого толкова, че да се прави на това, което не е. Шейн Харви преследва целите си и не се бои да направи каквото е нужно, за да ги постигне. Шейн Харви преминава през всяка пречка като пролетен порой, летен град, есенен ръмеж и зимна виелица. Което означава, че след като съм решил, че Грег не ме заслужава това е така. А сега да обядваме.
Шейн беше кралицата на това училище. Сещате се за онази кралица кучка, което обикновено е главната мъжоретка? В гимназия Грейт Вали тази длъжност се заемаше от Шейн, който доста трудно си я извоюва. Страстта му към момчетата също не беше тайна, никога не беше крил сексуалните си предпочитания. Още на откриването на учебната година в осми клас, след музикалното му изпълнение, като нов ученик се изправи пред цялата зала пълна с ученици, родители и учители и заяви на всеослушание, че е гей и който се опитва да му се подиграва за това ще яде много бой. В началото Шен беше този който ритаха по коридорите, но всичко си имаше начало и край. Той беше спокоен търпелив и дори да се връщаше у дома посинен редовно пращаше жалби до различни организации, които защитават гей правата на обикновените хора като него. Извоюва си респект и дори сам основа гей клуб в училището, където учудващо но нямаше само хомосексуални. С годините Шейн беше станал като пример за всички и беше направил от гимназия Грейт Вали едно наистина прекрасно място за учене.  

- Какво си ти? - Момчето протегна ръка към животното, което приличаше повече на холограма отколкото на истински кон и все пак на допир беше топъл, влажен... Шейн наклони леко главата си, за да може да разгледа тази красота пред себе си. Не знаеше от къде се беше появил, нито къде изчезна. Точно като холограма. Около него отново стана студено. Намираше се на същата мръсна уличка като преди малко но холограмния кон или какъвто там беше вече го нямаше беше изчезнал.
- Ето го! - Извика някой зад гърба му и привлече вниманието му. Момчетата от общежитието го преследваха. Всички момчета като него,
различните, твърдяха че гимназията е Ад. Е, за него беше Рай, но очевидно колежа имаше по големи планове за младия Харви. Затича се отново. Скочи бързо и успя да се хване за спускащата се стълба на едно аварийно стълбище. Набра се и започна да се изкача нагоре. Надяваше се, че онези ще се откажат да го преследват, но уви не стана точно така. Момчетата чиито имена дори не беше запомнил го преследваха до последния етаж и когато нямаше къде повече да бяга се спря близо до парапета и протегна празните си ръце към тях.
- Добре момчета. Вече не е забавно.
- А на Ник мислиш ли че му е забавно като трябва да дели стая с теб. Извратеняк.
- Стига бе, съквартиранта му ли ги беше пратил. Това беше нелепо, та той дори не се доближаваше до вкуса на Шейн.
- Не, че искам да обиждам приятеля ви, но изобщо не е впечатляващ...  - Може би това мнение трябваше да си остане за него. Онези се спуснаха и започнаха да го бият, единия го скубеше, за да му държи главата вдигната, другия го риташе, докато не падна на колене, третия използваше лицето му за боксова круша, докато Шейн просто не се отпусна. Беше толкова бесен, че не може да ги надвие, но нямаше никакви сили да помръдне. Просто лежеше там унижен до краен предел, докато онези идиоти се хилеха. Успя да се изправи до седнало положение. Стискаше ръцете си в юмруци, а вятъра около тях се засилваше повече. явно щеше да излезе буря. Поне не беше валяло от няколко дни. Шейн наистина мразеше есента... За отрицателно време над тях се скупчиха черни облаци и затъмниха и без това мрачното небе.
Не знаеше от къде намери силите да се изправи и с боен вик се затича към тях. Успя да удари единия в лицето но другите го хванаха и отново го събориха на земята. Получи ритник под брадичката, което напълни цялата му уста с кръв, което изплю почти моментално. Болката в главата му беше толкова силна, че не беше сигурен дори как е в съзнание.
- Гейчето ме наплю... Виждате ли, това е неговата гейска кръв.
- Ужас, може да лепнеш нещо.
- На този не му се живее...

Двамата които все още го държаха го изправиха и се приближиха до парапета, на който му помогнаха да се качи. Отдръпнаха се крачка назад, без да си тръгват.
- Хайде. Изправи се! - Викаше единия, а другите го насърчаваха. - Хайде бе, педал... Изправи се!
Шейн Погледна зад себе си и леко залитна. Беше адски високо може би десет етажа. Ако падне от тук със сигурност ще се убие.
- Луди ли сте? Това е убийство! - Започна да крещи и той срещу тях.
- Убийство е ако те бутнем. Ако сам скочиш си е самоубийство. - Не се чувстваше добре. Той и седнал залиташе, ако се изправи със сигурност щеше да падне.
- Изправи се! Хайде, губя търпение. - Единия започна да се приближава към него, а Шейн само му показа среден пръст. Това провокира побойника и той го удари. Това му трябваше на Харви. загуби равновесие и се отпусна зад. Чу как другите двама започнаха да викат нещо, а той просто затвори очи. Знаеше, че ще умре, но не искаше да го боли. Представи си как пада върху меки възглавници, така смъртта щеше да е безболезнена. Колко време се падаше от десетия етаж, не трябваше ли да се е размазал вече. Отвори едното си около Покрива беше много над него. Можеше да усети студенината, която се просмукваше през дрехите му. Отвори и другото си око, едната му ръка леко се отпусна и докосна земята под него. Беше във въздуха само на няколко сантиметра над асфалта, а секунда по-късно го посрещна с тялото си. Какво се случи, как беше останал жив? Защо не се размаза като пържола? Въпроси, които нямаха отговор. Поизправи се. Не искаше да чака онези изроди да слязат за да го проверят дали не е жив. Изправи се и накуцвайки стигна до една по-голяма улица. Там не помни какво се случи. Май се свлече в нечии крака.

- Буден е... Ето... Шейн, Шейн Харви? - Защо му беше на този да му свети с фенерче в очите. Шейн ги стисна отново. - Шейн, недей, не заспивай отново. Погледни ме. Шейн!
Момчето отвори очите си за момент.
- Помниш ли какво стана? Защо се опита да се самоубиеш? - Да се самоубие? Не, онези идиоти го бутнаха. Не можеше да говори обаче нещо му пречеше на устата. Загуби съзнание отново.

Когато отново се съвзе се намираше в една бяла стая сам самичък. Нямаше ги докторите, нямаше никого. Изправи се едва-едва от леглото и отиде до врата, различаваше я защото имаше малко прозорче и дръжка.
- Хей, какво се е случило. Защо съм тук? Ехо... - Врата се отвори през нея влезнаха двама огромни господа. Първоначално приличаха на обикновени хора, но... той ги виждаше. Виждаше истинските им лица. Развика се и започна да буйства отново.Успя да изрита единия да се промуши между краката на другия и да избяга през врата, през коридорите. Сблъска се с един доктор. Той не изглеждаше като чудовище,
но на Шейн не му се рискуваше изплъзна се и от него. Оказа се, че просто са го натикали във психиатричното. Беше в болница в Ню Йорк, но просто под земята. Това не значеше, че след него не тичаха чудовища. Какво се беше случило за бога. Знаеше, че в Ню Йорк. Знаеше, че е сам, че не може да се довери на никого. Сърцето му биеше в ушите. Щеше да се пръсне. Успя да се скрие в една тъмна улица свивайки се до една преливаща кофа за боклук и остана там. Очите му бяха широко отворени. Слуха изострен. При всеки шум подскачаше, но не мърдаше от скривалището си.

- Хей ти... Ехо. Знам, че си там... Мога да те усетя. - Момчето съвсем тихо се залепи още по плътно до стената. Слънцето вече беше изгряло,
което означаваше, че е прекарал нощта до кофата за боклук, без дори да смени позата, в която стоеше. - Мога да усетя аромата, който излъчва кожата ти. Мога да ти помогна. - Момчето съвсем леко наклони глава когато възрастната жена разбута боклуците и го откри.
- Милото дете. Ще замръзнеш тук. - На него изобщо не му беше студено. - Хайде ела... Няма да те нараня... От къде се взе. - Момчето все още не и говореше, просто я гледаше преценяващо очаквайки всеки момент да види чудовището в нея, но то така и не се показа, затова се изправи съвсем бавно, но изключително грациозно. Краката му бяха изтръпнали и усещаше иглички по цялата им дължина, но без да издаде и гък прескочи боклуците и се изправи в пълния си ръст пред нисичката жена.
- Защо не говориш? Разбираш ли какво ти казвам. - Тъмнокоското кимна леко. - Добре, как се казваш? - Той сви леко рамене.
Жената повдигна веждата си преценяващо. - Добре, ела с мен, ще идем вкъщи и ще се обадя да изпратят някой да те вземе. Тук е опасно. Усещам миризмата ти от другия край на улицата дори като си целия в боклук.
Възрастната жена го хвана за ръката и го задърпа към отсрещната сграда. Прие го в апартамента си и го настани на дивана си. Отиде до другата стая и след малко се върна със сандвичи.
- Ето хапни си. Кажи ми сега, спомняш ли си нещо? - Момчето кимна уверено. - Какво?
- Кон... - Промърмори след като преглътна залъка, който дъвчеше.
- Ездач ли си? - Отрицателно поклащане на глава от негова страна.
- Коня беше най-красивото нещо на света. Сигурен съм. Беше направен от ситни капки дъжд, които можех да докосна и беше толкова приятно... Беше като да си... У дома.
- Съвсем скоро ще си идеш вкъщи сине на Зефир. Съвсем скоро... Спокойно.
Shane Harvey

Ако може името да ми го смените на-  #Shane
avatar
#Shane
Child of Zephyros
Child of Zephyros

Брой мнения : 331
Join date : 18.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I know who I am, even if I don't remember - Shane Harvey

Писане by Persephone. on Пон 18 Дек 2017 - 18:37

Одобрен си, прекраснико.  

• • • • •

you fit me better than my favorite sweater.
I will love you till the end of time, I would wait a million years.
avatar
Persephone.
Minor goddess
Minor goddess

Брой мнения : 512
Join date : 16.10.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите