Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 13 потребители: 8 Регистрирани, 2 Скрити и 3 Гости :: 1 Bot

Ada Taragay., Allison L., Athena;, Elayne;;, elena., GoldenArrow, rosie;, Taraji Yar'Adua.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед 4 Фев 2018 - 22:54
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 2/11
Cabin #5 (Ares) - 3/11
Cabin #6 (Athena) - 4/11
Cabin #7 (Apollo) - 7/11
Cabin #8 (Artemis) - 10/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 4/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 5/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 2/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 8/11
Cabin #21 (Persephone) - 4/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 3/11
Cabin #28 (Enyo) - 5/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 5/11
Cabin #34 (Morpheus) - 2/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

Daddy's little princess

Go down

Daddy's little princess

Писане by Emily; on Сря 20 Дек 2017 - 22:38

Emily Jones | 22 | Child of Apollo | FC: Candice Accola |

15 years ago (Somewhere near Los Angeles)


Малкото русо момиче стоеше във стаята си и гледаше черно бялата снимка на родителите си. Майка й отново караше нощна смяна. А баща й... Баща й го нямаше. Всъщност Емили не познаваше баща си. Имаше само една стара черно бяла снимка, от преди тя да се роди. Тази снимка се предлагаше, че трябва да задоволи детското й невинно любопитство. Е не го правеше. Всеки ден питаше майка си за него. И всеки ден получаваше единствено: "Баща ти замина и няма да се върне.". Емили не го вярваше. Не вярваше, че някой толкова красив може да има такова кораво сърце и да напусне семейството си без дори и за миг да помисли за тях. Момиченцето остави снимката на леглото си и стана. Искаше да посвири малко на пианото. Това я успокояваше. Караше я да се чувства щастлива и в безопасност. Дали баща й щеше да се гордее с нея? Дали, щеше да му хареса, това, че може да  свири на пиано? Това бяха въпроси за по-късно когато порасне. В момента беше време да свири..Да свири докато или докато се прибереше майка й.


10 years ago (New begginigs)

- Мамо какво ще стане сега?  Той ли ще ми бъде татко?
Емили пригаждаше полите на роклята си и гледаше майка си докато тя самата оправяше красивата си бяла рокля. Не разбираше, защо майка й трябваше да го прави.. Защо трябваше да се жени. Не че Робин беше лош човек, дори напротив държеше много добре със тях двете но все още не беше готово да пусне мечтата си, че баща й ще се появи и ще станат истинско семейство. Момичето седна на леглото докато майка оправяше последните детайли по себе си.
- Но вие двамата с Робин се разбирате така добре. Защо се притесняваш?
- Ами ако татко се появи.
Изражението на Мюриел замръзна и русокосата жена изтърва перлената си огърлица на пода. Малките блестящи мъниста се разпръсната по целият под. Възрастната жена погледна към дъщеря си със такава мъка. Емили не разбираше, защо не иска да й каже нищо повече за баща й. Дори името му не й беше казала.Какво толкова криеше? Защо не искаше да й каже? Защо беше този поглед изпълнен с болка и нещо скрито в него.. Мюриел отиде до дъщеря си и хвана ръката й стискайки я нежно.
- Емили миличка той няма да се върне. Няма как да се върне. Вече Робин ще е твой баща. Вече ще имаме семейство.
Младото момиче млъкна и просто кимна стискайки ръката на майка си. Знаеше, че нямаше смисъл да спори със майка си. Просто щеше да се преструва на доброто и послушно момиченце. Устните й се разтеглиха във усмивка и кимна леко. Гледаше докато майка й се оттегли за да си сложи булото. Емили скочи на крака и тръгна към вратата. Нямаше смисъл да чака майка си и без това трябваше да излезе преди нея. Щеше да бъде шаферка и да носи пръстените на тази сватба. Не трябваше да бъде егоистка и да мисли само за себе си. Трябваше да остави и майка си да бъде щастлива..
Защото все пак докато баща й се върнеше тя имаше само Мюриел..

7 years ago ( We got into a fight)

- Емили учителката ти по Математика се обади. Защо пак си пропуснала урока си?
Гласът на Робин Мартинез се извиси из цялата къща и за нещастие достигна и до русата тинейджърка, която стоеше в стаята си и разглеждаше снимки на различни пияна. Ах колко обичаше да свири. Не само на пияно но и на китара. Но от както се бяха преместели да живеят при Робин нямаше къде да свири. Новият мъж на майка й беше отказал да вземат старото пияно в новата му къща. Това, беше поредното нещо, което беше разбило сърцето на Емили. Мъжът беше обещал на майка й, че ще купи на момичето ново пияно. Но от това обещание бяха минали вече 3 години. И понеже нямаше къде да свири вкъщи свиреше на пияното в училище след часовете си. Не че криеше таланта си от съучениците си. Но когато свиреше сама се чувстваше най-спокойна. Емили се намръщи и стана от леглото си, като захвърли телефона си на леглото. Отвори вратата и се показа извън стаята си. Знаеше, че няма смисъл да вика. Мъжът щеше да го приеме като неуважение и затова трябваше да се замъкне до него. Облегна се на вратата на всекидневната и го погледна:
- Бях заета. Бях в училище.
- Ние те записахме на тези уроци защото са след края на часовете ти! С както си била заета?
- Свирех на пияно. Ако не тук поне в училище мога да го правя. Уроците могат да почакат.
Емили изсъска отговорът си впивайки поглед в пастрокът си. Изобщо не се интересуваше от уроците на които я бяха записали. Тя не искаше да ходя но той, беше настоял. Защото уж щяла да й се отрази добре. Реакцията му беше неочаквана.
Той я зашлеви.
Емили отстъпи назад и се хвана за бузата. Въпреки, че не се разбираха много досега не й беше посягал. Нещастник! Щеше да й остави синина. Впи сините си очи в него и ги присви злобно. Нямаше да остави нещата така.
- Ще си платиш за това обещавам ти Робин Мартинез.
След тези думи момичето се завъртя на пръсти и се затвори в стаята си. Заключи вратата и се хвърли на леглото. Ръката й се плъзна под възглавницата. Имаше нужда да я намери. Имаше нужда от нея. Пръстите напипаха черно бялата снимка а още преди да я е извадила горещите сълзи се спуснаха по лицето й. Оставяйки мокри следи по лицето и по завивките й.


4  years ago (I finally know who my daddy is)


Бяха минали 3 години от случката със шамара. От тогава мъжът се беше променил коренно. Емили не знаеше, дали е защото съжалява, за това, което е направил или защото се страхуваше, че Емили ще каже на това на майка си. Но русокоската така и не беше казала на майка си. Нямаше да й отнема щастието й. Няколко седмици след случката Робин бе взел на Емили чисто ново пияно дори и китара. Беше се отказал от идеята за частните уроци. Вече почти не й се караше за нищо. Това правеше Мюриел повече от щастлива но за дъщеря й беше все едно. От тази случка тя се беше отдръпнала още повече от него. Запазваше илюзията за щастливото семейство единствено пред майка си. Стараеше по всякакъв начин и извинение да прекарва колкото се може по-малко време в къщата, когато майка й беше на работа в болницата. Ходеше на уроци за китара, ходеше до библиотеката, ходеше на разходка с колата си. Беше изкарала книжка преди една година и се възползваше от свободата си. Понякога ходеше до старата им къща за да се види със старите си приятели.
Днес денят беше приятно слънчев и Елими стоеше на плажа. Водата се разбиваше в краката й и това я успокояваше. Днес имаше рожден ден. Днес ставаше пълнолетна и вече можеше да потърси биологичният си баща. Искаше да го намери да се запознае с него и да разбере къде е бил през цялото това време. Искаше да го намери толкова много. Бе потънала в мислите си когато изведнъж чу телефонът й да звъни. Извади го и се усмихна когато видя името: "Мама". Вдигна телефона и се усмихна
- Кажи мамо.
- Къде си Емили? Искам да поговорим за нещо много важно.
- На плажа съм. Мога да тръгна още сега. Вкъщи ли си?
- Да чакам те там.
След краткият разговор Емили стана и изтупа дрехите си. Тръгна към къщата без да губи време. Майка й отдавна не беше казвала, че искат да провеждат важни разговори. Не го беше чувала от както майка й беше съобщила новината за това, че ще се женят със Робин. Двадесет минути по-късно беше пред къщата им. Щом влезе се събу и остави чантата си обувките.
- Мамо къде си?
- В стаята ти.
Силният глас на Мюриел се разнесе из къщата. Тя не ходеше, често в стаята на дъщеря си но щом ходеше там си имаше някаква основателна причина. Нима майка й беше ядосана за нещо? Или пък беше тъжна? Дали не се беше случило нещо, докато тя е била на плажа? Въпросите се въртяха един след друг в съзнанието й докато вървеше към стаята си. Щом русокоската отвори вратата и влезе видя майка си да държи старата черно бяла снимка. Дали най-накрая щяха да говорят за него?
За баща й.
- Все още пазиш снимката. - Не беше въпрос. Гласът на майка й беше слаб и тъжен. Но Емили можеше да долови и малко надежда.
- Освен снимката нямам друго от баща ми.
- Мисля, че вече е време да ти разкажа повече за него.
- Кой е той? Къде е? Защо не го няма? - Въпросите излязоха толкова бързо от устните на Емили, че тя не беше сигурна дали майка ги беше разбрала.
- Той не може да те види, защото му е забранено миличка. - Думите на майка й я съкрошиха. - Вие учихте в училище за гръцката митология когато ти беше по малка. Знаеш, кой е Аполон нали?
- Да знам но какво общо има това с със баща ми.
- Има и то много защото той е баща ти...


Now (In the camp)

Слънчевите лъчи проникваха закачливо в хижата на Аполон и се промъкваше към очите на блондинката. Това я дразнеше. Въртеше се, насам и натам но слънчевите лъчи не се отказаха и тя отвори очи. Светлите й сини очи гледаха раздразнено. Тя погледна към тях и се изправи в леглото.
- Защо не изгря по-късно искам да спя.
Бяха минали четири години от какво Емили, беше в лагерът на Нечистокръвните. Вече беше свикнала със всичките странности в лагера. Напускаше го от време на време за празниците за да се върне при майка си и при Робин. А времето когато беше в лагера прекарваше в тренировки да стреля с лък. Помагаше на всички, които искаха да се научат да свирят на пияно или на китара. Въпреки, че знаеше, кой е баща й все още не се беше срещнала със него лице в лице и това я измъчваше. Но не го показваше. Усмивката не слизаше от лицето й. Смееше се и се забавляваше. Никой освен нея не знаеше за мъката й. За целият свят тя беше едно щастливо момиче.
Малкото момиченце на татко.


Последната промяна е направена от Emily; на Чет 21 Дек 2017 - 0:53; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Emily;
Child of Apollo
Child of Apollo

Брой мнения : 2075
Join date : 20.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Daddy's little princess

Писане by Athena; on Сря 20 Дек 2017 - 22:44

Одобрена и добре дошла при нас!

• • • • •


Blood awakens me
Athena, steel-eyed goddess, I sing of your might,

avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3066
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите