Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 2 Гости

aphrodite.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 35, на Нед Яну 14, 2018 10:18 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/4
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 4/4
Cabin #4 (Demeter) - 2/10
Cabin #5 (Ares) - 7/10
Cabin #6 (Athena) - 4/10
Cabin #7 (Apollo) - 4/10
Cabin #8 (Artemis) - 7/15
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/10
Cabin #10 (Aphrodite) - 5/10
Cabin #11 (Hermes) - 2/10
Cabin #12 (Dionysus) - 3/10
Cabin #13 (Hades) - 3/4
Cabin #14 (Iris) - 5/10
Cabin #15 (Hypnos) - 3/10
Cabin #16 (Nemesis) - 1/10
Cabin #17 (Nike) - 1/10
Cabin #18 (Hebe) - 1/10
Cabin #19 (Tyche) - 2/10
Cabin #20 (Hecate) - 7/10
Cabin #21 (Persephone) - 2/10
Cabin #22 (Thanatos) - 5/10
Cabin #23 (Eris) - 3/10
Cabin #24 (Eros) - 4/10
Cabin #25 (Psyche) - 4/10
Cabin #26 (Phobos) - 7/10
Cabin #27 (Deimos) - 4/10
Cabin #28 (Enyo) - 5/10
Cabin #29 (Boreas) - 3/10
Cabin #30 (Zephyros) - 2/10
Cabin #31 (Notus) - 2/10
Cabin #32 (Eurus) - 3/10
Cabin #33 (Khione) - 2/10
Cabin #34 (Morpheus) - 4/10
Cabin #35 (Triton) - 8/10

the x.

Предишната тема Следващата тема Go down

the x.

Писане by xavier. on Чет Дек 21, 2017 1:24 am




You either die a hero or live long enough to see yourself become the villain.


Бягам, бягам, бягам...
Изтощените ми крака затъват в калта, но не спирам. Кръвта по ръцете ми отдавна е засъхнала и спряла да оставя следи след мен. Ужасен съм. Сърцето ми ще се пръсне, обладано от страх и болка. Може би това е и причината да продължавам да бягам, да не мога да спра. Спъвам се в дебелия корен на високия дъб, претъркулвам се безпомощно няколко пъти и спирам, забучил нос в мръсотията. Изнемощялото ми тяло крещи да се предам, но вътрешния ми глас не ми позволява. Все още не.
"Бягай, Екзейвиър, бягай, момчето ми!" продължавам да чувам писъците на майка си в главата ми, но оцветените ми в алено червено пръсти и следите по дрехите ми напомнят, че отдавна е мъртва. Очите ми се пълнят със сълзи, стичат се горещи по мръсното ми лице и ме карат да се изправя обратно на крака, за да продължа. Пропилях достатъчно време на земята, затова не губя секунда повече, за да се обърна и да проверя дали съществото, което отне живота й, все още е по петите ми.
Бягам, бягам, бягам...
***
Събуждам се рязко от острата болка в десния ми крак и механично се изправям до седнало положение, обвивайки ръце около него. Бинтът, напоен с кръвта на отворената ми рана ме стяга жестоко, а червеният нюанс кани пагубните спомени в съзнанието ми. Отваря широко портите на моя Ад и ги пуска да нахлуят, носещи тежките си ризници и готови за война ако ми хрумне глупавата идея да се съпротивлявам. В началото не обръщам внимание на непознатата обстановка, но чуждите гласове, идващи отвъд помещението, привличат вниманието ми. Първоначално ме обзема паника, затова си повтарям да бъда тих и се изправям бавно, без да привличам внимание. Изнизвам се като крадец навън и виждам десетки непознати лица, а чувството ми за самосъхранение изпраща сигнали до мозъка ми, карайки ме да ги възприемам като врагове. Притискам недоволно устни една в друга и тръгвам по посока на гората, където не се вижда никого. Щом гърба ми се скрива зад гъстите храсти и минавам тънката пътечка, достигам до езерото, чиято повърхност изглежда повече като стъкло. Любопитният ми поглед шари наоколо, попивайки всеки детайл от заобикалящата ме среда.
- Екзейвиър...
Непознатият глас ме кара да се обърна рязко назад, но не виждам никой друг. Все още съм сам, но името ми се повтаря втори път. Завъртам се отново, но резултатът е същия. Няколко секунди по-късно забелязвам появилото се мъжко лице по повърхността на водата и едва сдържам писъка си.
- Всичко е наред, синко. Тук си в безопасност.
В плътния му глас прозира загрижеността му и пристъпвам напред, сядайки на зелената тревиста покривка. В очите ми плува объркаността, но вече не се страхувам толкова.
- Кой си ти? - питам с треперещ глас, продължавайки да се взирам в образа му.
- Посейдон. Твоят баща. Спасих те от съществото в гората и те доведох в лагера, където ще се погрижат за теб. Не се страхувай, момчето ми. По-силен си, отколкото предполагаш. Не се страхувай.
Понечвам да говоря, но в същия момент лицето му се размива пред мен и изчезва в дълбините. Съвсем сам съм и отново съм изплашен. Стискам ръцете си в юмруци и удрям в земята, а тя се разклаща под мен. Трепери заедно с мен. Вибрира на моята честота.
- Баща ми е мъртъв! Майка ми също!
Крещя, а повърхността се тресе по-силно. Не разбирам какво става с мен. Аз ли причинявам това? Как? Аз съм просто момче, никой... и съм сам.


#xavier 'x' moore. | #23 | #fc:grant gustin | #child of poseidon. | #in the camp since he was 7.


avatar
xavier.
Child of Poseidon
Child of Poseidon

Брой мнения : 924
Join date : 21.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: the x.

Писане by Athena; on Чет Дек 21, 2017 1:40 am

Добре дошъл сине на Посейдон!

• • • • •

She is straight up rock and roll I'm telling you she knows Nobody does it like Juliet Juliet, what you do to me The way she does it is criminal Physical and it's killing me Not denying these allegations She knows oh oh oh ee oh oh  Nobody does it like Juliet------------------------------------------------
Juliet, you are haunting me
avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 1779
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите