Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 13 потребители: 8 Регистрирани, 1 Скрит и 4 Гости :: 1 Bot

Ada Taragay., Allison L., Athena;, Elayne;;, elena., GoldenArrow, rosie;, Taraji Yar'Adua.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед 4 Фев 2018 - 22:54
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 2/11
Cabin #5 (Ares) - 3/11
Cabin #6 (Athena) - 4/11
Cabin #7 (Apollo) - 7/11
Cabin #8 (Artemis) - 10/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 4/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 5/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 2/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 8/11
Cabin #21 (Persephone) - 4/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 3/11
Cabin #28 (Enyo) - 5/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 5/11
Cabin #34 (Morpheus) - 2/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

the x.

Go down

the x.

Писане by xavier. on Чет 21 Дек 2017 - 1:24




You either die a hero or live long enough to see yourself become the villain.


Бягам, бягам, бягам...
Изтощените ми крака затъват в калта, но не спирам. Кръвта по ръцете ми отдавна е засъхнала и спряла да оставя следи след мен. Ужасен съм. Сърцето ми ще се пръсне, обладано от страх и болка. Може би това е и причината да продължавам да бягам, да не мога да спра. Спъвам се в дебелия корен на високия дъб, претъркулвам се безпомощно няколко пъти и спирам, забучил нос в мръсотията. Изнемощялото ми тяло крещи да се предам, но вътрешния ми глас не ми позволява. Все още не.
"Бягай, Екзейвиър, бягай, момчето ми!" продължавам да чувам писъците на майка си в главата ми, но оцветените ми в алено червено пръсти и следите по дрехите ми напомнят, че отдавна е мъртва. Очите ми се пълнят със сълзи, стичат се горещи по мръсното ми лице и ме карат да се изправя обратно на крака, за да продължа. Пропилях достатъчно време на земята, затова не губя секунда повече, за да се обърна и да проверя дали съществото, което отне живота й, все още е по петите ми.
Бягам, бягам, бягам...
***
Събуждам се рязко от острата болка в десния ми крак и механично се изправям до седнало положение, обвивайки ръце около него. Бинтът, напоен с кръвта на отворената ми рана ме стяга жестоко, а червеният нюанс кани пагубните спомени в съзнанието ми. Отваря широко портите на моя Ад и ги пуска да нахлуят, носещи тежките си ризници и готови за война ако ми хрумне глупавата идея да се съпротивлявам. В началото не обръщам внимание на непознатата обстановка, но чуждите гласове, идващи отвъд помещението, привличат вниманието ми. Първоначално ме обзема паника, затова си повтарям да бъда тих и се изправям бавно, без да привличам внимание. Изнизвам се като крадец навън и виждам десетки непознати лица, а чувството ми за самосъхранение изпраща сигнали до мозъка ми, карайки ме да ги възприемам като врагове. Притискам недоволно устни една в друга и тръгвам по посока на гората, където не се вижда никого. Щом гърба ми се скрива зад гъстите храсти и минавам тънката пътечка, достигам до езерото, чиято повърхност изглежда повече като стъкло. Любопитният ми поглед шари наоколо, попивайки всеки детайл от заобикалящата ме среда.
- Екзейвиър...
Непознатият глас ме кара да се обърна рязко назад, но не виждам никой друг. Все още съм сам, но името ми се повтаря втори път. Завъртам се отново, но резултатът е същия. Няколко секунди по-късно забелязвам появилото се мъжко лице по повърхността на водата и едва сдържам писъка си.
- Всичко е наред, синко. Тук си в безопасност.
В плътния му глас прозира загрижеността му и пристъпвам напред, сядайки на зелената тревиста покривка. В очите ми плува объркаността, но вече не се страхувам толкова.
- Кой си ти? - питам с треперещ глас, продължавайки да се взирам в образа му.
- Посейдон. Твоят баща. Спасих те от съществото в гората и те доведох в лагера, където ще се погрижат за теб. Не се страхувай, момчето ми. По-силен си, отколкото предполагаш. Не се страхувай.
Понечвам да говоря, но в същия момент лицето му се размива пред мен и изчезва в дълбините. Съвсем сам съм и отново съм изплашен. Стискам ръцете си в юмруци и удрям в земята, а тя се разклаща под мен. Трепери заедно с мен. Вибрира на моята честота.
- Баща ми е мъртъв! Майка ми също!
Крещя, а повърхността се тресе по-силно. Не разбирам какво става с мен. Аз ли причинявам това? Как? Аз съм просто момче, никой... и съм сам.


#xavier 'x' moore. | #23 | #fc:grant gustin | #child of poseidon. | #in the camp since he was 7.


avatar
xavier.
Child of Poseidon
Child of Poseidon

Брой мнения : 1412
Join date : 21.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: the x.

Писане by Athena; on Чет 21 Дек 2017 - 1:40

Добре дошъл сине на Посейдон!

• • • • •


Blood awakens me
Athena, steel-eyed goddess, I sing of your might,

avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3066
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите