Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Запазване на лик
Yesterday at 20:57 by Nyx.

» • why does everything i touch turn into pieces? •
Сря 17 Окт 2018 - 23:00 by Helios;

» Отсъствия
Вто 16 Окт 2018 - 9:21 by Triton

» Valentina Jones "Jynx"|20|Daughter of Athena|Annasophia Robb
Нед 14 Окт 2018 - 12:18 by dionysus;

» I'm the master of my sea.
Съб 13 Окт 2018 - 19:49 by dionysus;

» Am I worst or best? Oh wait, I don't really care!
Пон 8 Окт 2018 - 23:35 by Helios;

» Съобщения
Нед 7 Окт 2018 - 17:15 by dionysus;

» I am the messenger of death
Нед 7 Окт 2018 - 1:01 by Helios;

» She loved her family so much that she didn't want to grow up and die.
Съб 6 Окт 2018 - 22:39 by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 2 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

Mileena., Noel Roy Evans

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед 4 Фев 2018 - 22:54
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 3/11
Cabin #5 (Ares) - 7/11
Cabin #6 (Athena) - 10/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 8/11
Cabin #11 (Hermes) - 6/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 3/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 9/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 6/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 7/11
Cabin #27 (Deimos) - 6/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 3/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 8/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11
Cabin #36 (Harmonia) - 1/11

Боли ме.

Go down

Боли ме.

Писане by david; on Вто 26 Дек 2017 - 4:21

David Brando


david | son of aphrodite | 20 | scorpio| fc: thomas doherty

Отче наш, Който си на небесата, да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята. Дай ни днес насъщния ни хляб; и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от злото. Амин… - изричаше молитвата бързо, много бързо. Притискаше ръката си към раната, но не помагаше. Виждаше се, че беше загубена кауза, но не се отказа. Нямаше друг избор. "Инат до края" – Моля те, моля те, Господи… - Горещи водопади се стичаха по бузите му, вливайки се в капките от кръв. – Моля тее!  – рев, на страдащ лъв, рев на животно, което бе загубило всичко.
Болка. Страх. Болка.
Чувстваше  ги, усещаше ги, виждаше ги.

Хората крещяха, но не ги чуваше. Можеха да го убият ако им се бе изпречил на пътя. Като подплашени антилопи, лавина от тях, тичаха към безопасността. Тичаха и крещяха, в очите им се четеше страха, че нещо можеше да им се случи, не им пукаше за никой друг освен за самите тях. Егоисти. Животни.

„Като цвете, аз цъфтях, но откъсна ме тъй млад. Красотата ми почерни, вехна отмаляла.”

Очи, не, сапфири, толкова дълбоки и перфектни, но в тях имаше болка... О, имаше толкова много страдание, но, Боже, колко бе опияняваща. Като сирена беше, но той не пееше, той можеше само с поглед да те завлече, към дъното на океана, който бе затворен в тези очи, които бяха украсени с гъсти мигли и чифт светло кестеняви вежди. Устни. Тези плътни устни сякаш взети от някоя скулптура на Бернини. Погледнеш ли ги, замайваха. Отключваха нещо в теб. Похот. Неустоима нужда да ги докоснеш с тоите устни, а това случеше ли се, жаждата бе неутолима. Но те разкриваха и два реда чисто бели перли. Усмивка, стопляща студената ти душа. Усещаш чувства – радост, щастие, блаженство… Нос, всички искаха такъв, бе перфектен.  Тяло. О, това аполонско тяло. Бе изваян до най-малката подробност, всеки мускул, всяко косъмче...  Гледаш го и си мислиш дали е от този свят. Гледаш и си представяш, как това си ти, но ума дори не може да ти го побере. Не можеш. Сякаш едни от най- добрите творци на всички времена са работели по тази външност. Микеланджело, Бернини, Леонардо… Не, не. Някаква по голяма сила, мислиш си. Боговете. Той бе съвършенството. Не можеш да видиш втори като него. Сякаш бе син и на Ерос. Страст, секс, еротика, любов, тези неща се витаят в мислите ти, нали? Това бе той.
Давид.
Син на Афродита.  Излезнал от нейната утроба, съвършен, прокълнат да живее в този грозен свят.

„Като птица аз летях, улови ме ти в нощта искаше да ме плениш, скърши моите крила”

-Ти искаше да правя това! Ти, ти! Сега ме караш да спра?! – буташе го в мускулестите гърди, но мъжа поемаше ударите, без да дори да мигне, но по всичко се виждаше, че ярост излизаше от порите му, вместо пот. – Няма да спра да танцувам! Разбра ли ме? – отдръпна се от него. Облегна се на близката стена и запали цигара. – Харесва ми да го правя и ти няма да ме спреш.
-Забранявам ти! – този строг мъжки басов глас. Когато заговореше Борис, всички млъкваха, дори и да не го бяха виждали. Страховит глас, какъвто бе и човекът. Висок, много висок, почти два метра. Огромни и силни мускули. Целия беше мускули. За разлика от Давид, на който бяха сякаш произведение на изкуството, неговите бяха за да се бори, за да ги пази, за да всява респект. Бе облечен с черни дънки, черни обувки и бяла тясна тениска, очертаваща мускулестите му гърди,  с V-образно деколте, от което се подаваха къси, тъмно кестеняви косъмчета. Не бе от метросексуалните мъже. Бе от онези мъже на, които им казваха „Ето това е истински мъж!”. Сещаш ли се?
-Кой си ти?! Хм?! Един нарко-бос, който си мисли, че притежава и всичко и всичко. Ще правя, какво искам!– обърна малката масичка, на която бяха поставени пликчета с бялата прах, готови за изпращане на дилърите. Кокаина се растели във въздуха и сякаш в тази малка стаичка заваля сняг. Преля чашата... Сякаш мъжа пред него стана друг човек. Страшното бе, че и преди го беше виждал така.
След половин секунда вече красавеца бе на земята. С разцепена уста и посинено тяло. Борис избягваше да посяга на лицето му. За него това бе сякаш да се отрече от Бог. За него лицето на Давид бе изкуство, не можеше да си позволи да го разруши. Не можеше да си го позволи.

„Каменно жесток си ти, имаш каменно сърце. Бях наивен и добър, бях почти дете.”

Бе там горе, на сцената, която бе толкова далеч от „простолюдието”, което им се любуваше от там долу. Макар и посинен танцуваше. Такъв беше Давид, инат до края. Гледаше Борис от там горе, как стои точно на масата до сцената, на вип масата, на шефската маса. Държеше най-големия и популярен клуб в целия Ню Йорк, като човек който имаше много врагове не му бе там мястото на такава показ, но такъв бе той безстрашен до края. Наблюдаваше Давид с пура в ръка, право в очите. Виждаше се, че бе изнервен, имаше защо... Поглед безпощаден и жесток.
Чуха се изстрели, които бяха по силни от дънещата музика. Всички започнаха да пищят.
-Борис! -  вик, от ужас и страх, вик на човек който щеше да загуби всичко. Видя всичко. Видя куршумите, как пробиха стоманената му плът. Плътта на любимия му.  
Затича се към него избутвайки всичко и всеки по пътя си. „Не, не, не, това не се случва.Не може да ми се случва.”  За секунди синът на Афродита успя да стигне до тъмнокосия. Реки от кръв се стичаха по тялото му. Давид вече на колене до него притискаше раните с ръце, крещейки от ужас.
-Не. Не. Неееее. Не умирай, моля те… Обичам те! Чу ли? Обичам те!

"Като плуваш из морето погледни небето там ще видиш как се губят кървави следите ми. Щом погледнеш към скалите, виж тогаз орлите и свиреп и безпощаден ти си като тях."

Допълнителна информация за героя:
- на пет годишна възраст баща му го изоставя.
- в дом за сираци се запознава с Борис, който е с десет години по голям от него, и от тогава са неразделни.
- от 4 години е в Лагера.

avatar
david;
Child of Aphrodite
Child of Aphrodite

Брой мнения : 219
Join date : 25.11.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Боли ме.

Писане by Persephone. on Вто 26 Дек 2017 - 10:32

Добре дошъл. 

• • • • •


life's daughter and death's bride.
you shall find that pretty rose vines are just as lovely when they wrap tight over your limbs and shatter your bones.
avatar
Persephone.
Minor goddess
Minor goddess

Брой мнения : 1173
Join date : 16.10.2016

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите