Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 12 потребители: 9 Регистрирани, 1 Скрит и 2 Гости :: 1 Bot

Ada Taragay., Allison L., Athena;, Elayne;;, elena., GoldenArrow, rosie;, Taraji Yar'Adua., william.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед 4 Фев 2018 - 22:54
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 2/11
Cabin #5 (Ares) - 3/11
Cabin #6 (Athena) - 4/11
Cabin #7 (Apollo) - 7/11
Cabin #8 (Artemis) - 10/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 4/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/11
Cabin #11 (Hermes) - 5/11
Cabin #12 (Dionysus) - 4/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 3/11
Cabin #16 (Nemesis) - 2/11
Cabin #17 (Nike) - 2/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 2/11
Cabin #20 (Hecate) - 8/11
Cabin #21 (Persephone) - 4/11
Cabin #22 (Thanatos) - 6/11
Cabin #23 (Eris) - 5/11
Cabin #24 (Eros) - 4/11
Cabin #25 (Psyche) - 4/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 3/11
Cabin #28 (Enyo) - 5/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 3/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 5/11
Cabin #34 (Morpheus) - 2/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

"Why do you care if I take your heart? You are not using it."

Go down

"Why do you care if I take your heart? You are not using it."

Писане by Janett Underwood. on Сря 27 Дек 2017 - 22:52

Janett Underwood
21 | daughter of Phobos | FC: Melissa Benoist

Стъпваше върху стъклата, осеяли целия ѝ път. Тих протест, придружен с пукот, отбелязваше всяка нейна несигурна стъпка, докато вървеше по широкия и мрачен коридор, незнайно накъде. Въпреки тъмнината и студа, ръцете ѝ не трепереха. Почти не дишаше, със сърце спокойно и злокобно замлъкнало в гърдите ѝ. Изпитваше желанието да се затича, но болката съпътстваща всяка нейна крачка я ограничаваше до бавен ход, който раздираше още повече и без това разкъсаната ѝ същност. По лицето ѝ се забелязваха рани от мига, в който всички стъкла се бяха пръснали с плашеща сила. Те я бяха наранили, белязали и в момента остатъците от тях се промъкваха все по-навътре в раните ѝ, карайки тънки струйки кръв да гъделичкат бузите ѝ. Пресъхналите ѝ устни опитваха да оформят някакво кратко изречение, което да извика и да се опита да открие някое друго живо същество. Но всички бяха мъртви. Само тя бе оцеляла. Но и само тя бе причинила това разрушение. Без да иска. Нарочно. Трябваше да си го повтаря, докато образа ѝ приравнен с това на чудовище, не изчезнеше, позволявайки ѝ да оневини постъпките си. Не осъзнаваше напълно каква трансформация преживяваше тялото ѝ, но това я плашеше до смърт. Буквално. Защото нямаше къде да открие отговор на въпросите си, освен да позволи на съзнанието си да надникне в миналото, което се криеше зад не толкова масивна и охранявана врата, с боя, която отдавна бе започнала да избледнява и да изчезва. Вратата към собственото ѝ тайно съзнание беше открехната. Стоеше така през целия ѝ съзнателен живот, но тя никога не бе посмяла да пристъпи и да я отвори. Вместо това живееше на ръба, с онова, което мислеше, че е същността ѝ. Обикаляше около вратата, но никога не посмя да се приближи по-близо. Изричаше заучени думи, които бе чувала да изричат, изразяваше емоции, които знаеше, че бяха най-подходящи. Говореше, ходеше, дори дишаше по начина, който бе толкова нормален за всички останали. Неосъзнала, че е сама неразкрита загадка, никога не помисли да пристъпи и да погледне какво се крие зад онази нищожна врата. Вместо това предпочиташе да я остави да съществува там, някъде, скрита от собствените ѝ страхове и желанието да живее в лъжа, макар вършейки правилното нещо. Не поглеждаше и не мислеше за тайната, но усещаше когато чудовища изпълзяваха от там и се материализираха пред нея. Истински и готови да сложат край на живота ѝ. До сега никой не бе успявал, но всички си приличаха по още едно нещо. Знаеха името ѝ, знаеха живота ѝ и най-вече знаеха слабото ѝ място. Собствената ѝ лъжа, върху която трупаше неуморно тонове с ненужни предизвикателства, лъжи и увереност в собствената си лъжлива представа, без да осъзнава, че така правеше основата нестабилна. Критично нестабилна. А щом веднъж тя бе започнала да се разклаща, процесът бе необратим. След това не идваше нищо хубаво. Мъртвите хора в това тайно място също можеха да го докажат. Те щяха да бъдат погребани под останките на онова, което вярваха, че може да е отговора на въпросите им. Какво бе онова, което я правеше толкова опасна и безопасна в същото време? Беше нещо много просто. Страх. Не от това, което крие, а от това, което може да причини на останалите, без да осъзнава, че го прави. Както бе станало сега. Те го заслужаваха, но въпреки това никой не трябваше да умира така. А тя да оцелее и да продължи да върви по коридора, цялата покрита със стъкла и следи от смърт. Те се вмъкваха в косата ѝ, издраскваха врата ѝ, заплашваха да влязат в очите ѝ, които попиваха всичко с широко отворени очи. Какво щеше да е извинението ѝ този път? Усещаше как едничкият прост въпрос я караше да стиска още по-силно треперещите си ръце, поради което земята под краката ѝ заплашително се разклати. Въздухът навлизащ в дробовете ѝ заплашително секна, но вибрациите не спираха. Принуди се да опре ръцете си на една от стените от двете ѝ страни, но единственото, което последва бе зловещ звук и под юмруците ѝ се появиха дълбоки, разрастващи се пукнатини. По земята се посипа паднала мазилка, оскъдната светлина затрептя и след миг изчезна, последвана от оглушителен грохот. След това всичко замря и се върна към първоначалното състояние. Мрак. И тя стояща в центъра му, горда, ала най-сетне с пробудено сърце чиито удари нашепваха само едно и също... "Кога ще ме освободиш? Освободи ме, освободи ме…Имам нужда да съм на свобода..."
/край на теста/

- майка ѝ винаги е била прекалено грижовна и тайно слабохарактерна жена, която е мечтаела дъщеря ѝ да израсне като добра и уравновесена жена - противоположното на онова, в което Жанет доказва, че ще бъде още от деня, в който поема първата си глътка въздух;
- разсеяността ѝ винаги е правила впечатление на останалите, докато за нея е просто начин да избяга от скучната и ограничена реалност на обикновената си обстановка;
- от тригодишна възраст има непрестанни кошмари - нещо, което приема с отворени обятия;
- откакто се помни е била пристрастена към страха - от малка гледа филми на ужасите, често се спотайва в мрачните кътчета на дома си или в училището, което е посещавала и плаши останалите деца или майка си по някакъв начин;
- не отнема много време преди границата с допустимото да започне да се размива и тя да залита в посоката на болната нужда да подлага психиката и тялото си на нови вълни страх - височини, затворени пространства, отрови - всичко, което можете да се сетите е опитано от нея или приложено върху майка ѝ;
- малкото ѝ познати постепенно се отдръпват от нея, а когато е на 17 майка ѝ постъпва в психиатрична клиника; тогава е и моментът, когато истината за същността ѝ е разкрита пред нея под формата на поредния кошмар;
- парченцата пъзел лесно се нареждат в съзнанието ѝ и преди да се усети попада в лагера където има много нови хора, които да лъже с външността си и тайно да тероризира; с тази разлика, че те могат да отвърнат - а това се превръща в новият ѝ опият;

avatar
Janett Underwood.
Child of Phobos
Child of Phobos

Брой мнения : 5162
Join date : 27.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: "Why do you care if I take your heart? You are not using it."

Писане by phobos;; on Сря 27 Дек 2017 - 22:58

Daddy is proud. Welcome, princess.

• • • • •

i am a slave to theses
make you leave, things you said to me. And I've built this hate machine, of broken dreams and I froze your lungs. Your breath tells me the truth. I know that you know, i should have left. Yeah, i should have went, but I couldn't go.
avatar
phobos;;
Minor god
Minor god

Брой мнения : 3490
Join date : 08.10.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите