Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 2 Гости

aphrodite.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 35, на Нед Яну 14, 2018 10:18 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/4
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 4/4
Cabin #4 (Demeter) - 2/10
Cabin #5 (Ares) - 7/10
Cabin #6 (Athena) - 4/10
Cabin #7 (Apollo) - 4/10
Cabin #8 (Artemis) - 7/15
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/10
Cabin #10 (Aphrodite) - 5/10
Cabin #11 (Hermes) - 2/10
Cabin #12 (Dionysus) - 3/10
Cabin #13 (Hades) - 3/4
Cabin #14 (Iris) - 5/10
Cabin #15 (Hypnos) - 3/10
Cabin #16 (Nemesis) - 1/10
Cabin #17 (Nike) - 1/10
Cabin #18 (Hebe) - 1/10
Cabin #19 (Tyche) - 2/10
Cabin #20 (Hecate) - 7/10
Cabin #21 (Persephone) - 2/10
Cabin #22 (Thanatos) - 5/10
Cabin #23 (Eris) - 3/10
Cabin #24 (Eros) - 4/10
Cabin #25 (Psyche) - 4/10
Cabin #26 (Phobos) - 7/10
Cabin #27 (Deimos) - 4/10
Cabin #28 (Enyo) - 5/10
Cabin #29 (Boreas) - 3/10
Cabin #30 (Zephyros) - 2/10
Cabin #31 (Notus) - 2/10
Cabin #32 (Eurus) - 3/10
Cabin #33 (Khione) - 2/10
Cabin #34 (Morpheus) - 4/10
Cabin #35 (Triton) - 8/10

"Why do you care if I take your heart? You are not using it."

Предишната тема Следващата тема Go down

"Why do you care if I take your heart? You are not using it."

Писане by Janett Underwood. on Сря Дек 27, 2017 10:52 pm

Janett Underwood
21 | daughter of Phobos | FC: Melissa Benoist

Стъпваше върху стъклата, осеяли целия ѝ път. Тих протест, придружен с пукот, отбелязваше всяка нейна несигурна стъпка, докато вървеше по широкия и мрачен коридор, незнайно накъде. Въпреки тъмнината и студа, ръцете ѝ не трепереха. Почти не дишаше, със сърце спокойно и злокобно замлъкнало в гърдите ѝ. Изпитваше желанието да се затича, но болката съпътстваща всяка нейна крачка я ограничаваше до бавен ход, който раздираше още повече и без това разкъсаната ѝ същност. По лицето ѝ се забелязваха рани от мига, в който всички стъкла се бяха пръснали с плашеща сила. Те я бяха наранили, белязали и в момента остатъците от тях се промъкваха все по-навътре в раните ѝ, карайки тънки струйки кръв да гъделичкат бузите ѝ. Пресъхналите ѝ устни опитваха да оформят някакво кратко изречение, което да извика и да се опита да открие някое друго живо същество. Но всички бяха мъртви. Само тя бе оцеляла. Но и само тя бе причинила това разрушение. Без да иска. Нарочно. Трябваше да си го повтаря, докато образа ѝ приравнен с това на чудовище, не изчезнеше, позволявайки ѝ да оневини постъпките си. Не осъзнаваше напълно каква трансформация преживяваше тялото ѝ, но това я плашеше до смърт. Буквално. Защото нямаше къде да открие отговор на въпросите си, освен да позволи на съзнанието си да надникне в миналото, което се криеше зад не толкова масивна и охранявана врата, с боя, която отдавна бе започнала да избледнява и да изчезва. Вратата към собственото ѝ тайно съзнание беше открехната. Стоеше така през целия ѝ съзнателен живот, но тя никога не бе посмяла да пристъпи и да я отвори. Вместо това живееше на ръба, с онова, което мислеше, че е същността ѝ. Обикаляше около вратата, но никога не посмя да се приближи по-близо. Изричаше заучени думи, които бе чувала да изричат, изразяваше емоции, които знаеше, че бяха най-подходящи. Говореше, ходеше, дори дишаше по начина, който бе толкова нормален за всички останали. Неосъзнала, че е сама неразкрита загадка, никога не помисли да пристъпи и да погледне какво се крие зад онази нищожна врата. Вместо това предпочиташе да я остави да съществува там, някъде, скрита от собствените ѝ страхове и желанието да живее в лъжа, макар вършейки правилното нещо. Не поглеждаше и не мислеше за тайната, но усещаше когато чудовища изпълзяваха от там и се материализираха пред нея. Истински и готови да сложат край на живота ѝ. До сега никой не бе успявал, но всички си приличаха по още едно нещо. Знаеха името ѝ, знаеха живота ѝ и най-вече знаеха слабото ѝ място. Собствената ѝ лъжа, върху която трупаше неуморно тонове с ненужни предизвикателства, лъжи и увереност в собствената си лъжлива представа, без да осъзнава, че така правеше основата нестабилна. Критично нестабилна. А щом веднъж тя бе започнала да се разклаща, процесът бе необратим. След това не идваше нищо хубаво. Мъртвите хора в това тайно място също можеха да го докажат. Те щяха да бъдат погребани под останките на онова, което вярваха, че може да е отговора на въпросите им. Какво бе онова, което я правеше толкова опасна и безопасна в същото време? Беше нещо много просто. Страх. Не от това, което крие, а от това, което може да причини на останалите, без да осъзнава, че го прави. Както бе станало сега. Те го заслужаваха, но въпреки това никой не трябваше да умира така. А тя да оцелее и да продължи да върви по коридора, цялата покрита със стъкла и следи от смърт. Те се вмъкваха в косата ѝ, издраскваха врата ѝ, заплашваха да влязат в очите ѝ, които попиваха всичко с широко отворени очи. Какво щеше да е извинението ѝ този път? Усещаше как едничкият прост въпрос я караше да стиска още по-силно треперещите си ръце, поради което земята под краката ѝ заплашително се разклати. Въздухът навлизащ в дробовете ѝ заплашително секна, но вибрациите не спираха. Принуди се да опре ръцете си на една от стените от двете ѝ страни, но единственото, което последва бе зловещ звук и под юмруците ѝ се появиха дълбоки, разрастващи се пукнатини. По земята се посипа паднала мазилка, оскъдната светлина затрептя и след миг изчезна, последвана от оглушителен грохот. След това всичко замря и се върна към първоначалното състояние. Мрак. И тя стояща в центъра му, горда, ала най-сетне с пробудено сърце чиито удари нашепваха само едно и също... "Кога ще ме освободиш? Освободи ме, освободи ме…Имам нужда да съм на свобода..."
/край на теста/

- майка ѝ винаги е била прекалено грижовна и тайно слабохарактерна жена, която е мечтаела дъщеря ѝ да израсне като добра и уравновесена жена - противоположното на онова, в което Жанет доказва, че ще бъде още от деня, в който поема първата си глътка въздух;
- разсеяността ѝ винаги е правила впечатление на останалите, докато за нея е просто начин да избяга от скучната и ограничена реалност на обикновената си обстановка;
- от тригодишна възраст има непрестанни кошмари - нещо, което приема с отворени обятия;
- откакто се помни е била пристрастена към страха - от малка гледа филми на ужасите, често се спотайва в мрачните кътчета на дома си или в училището, което е посещавала и плаши останалите деца или майка си по някакъв начин;
- не отнема много време преди границата с допустимото да започне да се размива и тя да залита в посоката на болната нужда да подлага психиката и тялото си на нови вълни страх - височини, затворени пространства, отрови - всичко, което можете да се сетите е опитано от нея или приложено върху майка ѝ;
- малкото ѝ познати постепенно се отдръпват от нея, а когато е на 17 майка ѝ постъпва в психиатрична клиника; тогава е и моментът, когато истината за същността ѝ е разкрита пред нея под формата на поредния кошмар;
- парченцата пъзел лесно се нареждат в съзнанието ѝ и преди да се усети попада в лагера където има много нови хора, които да лъже с външността си и тайно да тероризира; с тази разлика, че те могат да отвърнат - а това се превръща в новият ѝ опият;

avatar
Janett Underwood.
Child of Phobos
Child of Phobos

Брой мнения : 2591
Join date : 27.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: "Why do you care if I take your heart? You are not using it."

Писане by daddy phobos;; on Сря Дек 27, 2017 10:58 pm

Daddy is proud. Welcome, princess.

• • • • •

This is a war
And our blood will draw the battle lines.Lies will burden the soul and pull it into the deep.Everything that we know will be just out of reach.We will stand.We will fight.Till we die.
avatar
daddy phobos;;
Minor god
Minor god

Брой мнения : 1393
Join date : 08.10.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите