Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» blood and balance.
Чет Сеп 20, 2018 10:42 pm by Nyx.

» Caria, nymph
Чет Сеп 20, 2018 1:44 am by Helios;

» Съобщения
Сря Сеп 19, 2018 10:15 pm by dionysus;

» Създания и даймони
Сря Сеп 19, 2018 10:15 pm by dionysus;

» "I tell my piano the things I used to tell you."
Пон Сеп 17, 2018 4:51 pm by Athena;

» Отсъствия
Нед Сеп 16, 2018 2:29 pm by morozov.

» Teasers & Easter eggs
Съб Сеп 15, 2018 11:13 pm by dionysus;

» Maksimillian Grayson || 20 || Son of Heba (Cabin #18) || Josh Bowman||TAKEN||
Пет Сеп 14, 2018 9:52 pm by Helios;

» every thought is fighting.
Пет Сеп 14, 2018 7:56 pm by Helios;

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 2 Гости :: 1 Bot

bella atwood.

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед Фев 04, 2018 10:54 pm
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 5/5
Cabin #4 (Demeter) - 5/11
Cabin #5 (Ares) - 9/11
Cabin #6 (Athena) - 8/11
Cabin #7 (Apollo) - 10/11
Cabin #8 (Artemis) - 7/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 10/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 5/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 4/11
Cabin #15 (Hypnos) - 4/11
Cabin #16 (Nemesis) - 3/11
Cabin #17 (Nike) - 3/11
Cabin #18 (Hebe) - 3/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 8/11
Cabin #21 (Persephone) - 5/11
Cabin #22 (Thanatos) - 5/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 5/11
Cabin #25 (Psyche) - 3/11
Cabin #26 (Phobos) - 8/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 2/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 2/11
Cabin #33 (Khione) - 9/11
Cabin #34 (Morpheus) - 5/11
Cabin #35 (Triton) - 6/11

all my wolves begin to howl

Go down

all my wolves begin to howl

Писане by helena. on Нед Дек 31, 2017 2:10 am


Sophia Brown | nickname: Helena | ordinary one | 25 y.o. | job:criminal | fc:Megan Fox
разбрала съм се за лика

Дръжката на малкия пистолет пасваше прекрасно в ръката ѝ. Сякаш бе излят именно за нейното докосване, а черния му цвят съвпадаше напълно с абаносовата ѝ коса. Черен катран обвил изцяло живота на малката им групичка, а в основата на всичко бяха ценни листчета хартия познати на повечето като пари. Но в тяхните очи това далеч не бяха просто дадена валута подмятана от ръка на ръка. О, не! Това беше награда. Нещо повече, безпогрешен мотив, с който да оправдаваха грешната им жажда за безпричинно насилие. Явния мотив, за да показват колко по-силни са от онези, които смятат, че владеят каквото и да било - най-вече живота си. Защото той, далеч не зависеше от самия теб.
Беше на предвидената си позиция на дока. Вечерта им предоставяше перфектното прикритие, за да изпълнят поръчаното. Освен, че държеше пистолета си в ръка гледаше точно през окуляра на снайпера пред нея и внимаваше за евентуални изненади. Огромните сандъци пълни с всякакви екзотични, големи котки бавно биваха пренесен един по един на кораба им. Последни преговори и получаване на сумата пари от дадените хора и всичко приключи, но това не значеше, че край на работата ѝ. Докато не се окажеха в открито море нямаше право да сваля гард. Всичко можеше да се случи.

Детските ѝ писъци сякаш се опитваха да заглушат всичката агония излизаща от онези хора, които падаха на земята облени в кръв. Гърмежи и крясъци наоколо дразнеха съзнанието ѝ. Празни очи гледаха право в нея от мървтеите по пода. Какво щеше да се случи с нея? Щеше ли да умре по същия начин? Въпроси, за които нямаше как да се сети, защото всичко което ѝ бе по възможностите в онзи момент бе да крещи отричайки действителността.
Натоварена сред други деца и красиви, млади момичета, Софи се бе свила в ъгъла на малката каюта объркана и уплашена до мозъка на костите си. Нямаше идея какво да прави или каже, а за последното дори нямаше желание. Изглеждаше ѝ като лош сън, от който никога нямаше да се събуди.
Беше втори ден в открито море. Бяха заловили още заложници, но по една или друга причина, старият готвач - Джо бе починал. Екипажа буйстваше огладнял като глутница вълци, а капитана им трябваше бързо да направи нещо, за да спаси собствената си кожа. Софи можеше да готви и щом един гневен, едър мъж се появи в претъпканата каюта и попита кой може да готви, единствено тя бе събрала куража само да вдигне изплашено ръчичка.
С най-вкусната гъбена супа правена някога на борда на пиратския им кораб, София Браун често бе привиквана в кухнята и само ден по-късно вече не напускаше мястото приготвяйки всякакви вкусотии на екипажа. Любовта на мъжа минава през стомаха. И понеже всички от екипажа бяха мъже, а ръцете на момичето бяха направо златни, успя да се издигне малко в очите на похитителите си. Съдбата ѝ бе различна от тази на другите натоварени на кораба. Онези бяха продадени като роби или доставени на различни хора, готови да платят солена сума, основно за някоя красива девойка. Но Соф изпълняваше ролята си на готвач поне докато не се намереше друг. Времето напредваше, а момиченцето започваше все повече да допада на екипажа. Не само, че готвеше прекрасно, но не бе продумала и една дума, а никой не харесваше бъбривците.
Минаваха месец след месец и нов готвач така и не бе потърсен, затова малката остана на поста си за дълго време. Започваше да приема съдбата си. Ясно виждаше какво ставаше с онези, които се опитаха да избягат. Единствения ѝ избор бе да се нагоди спрямо новия си живот. А това ставаше трудно и полека. Вече на шестнайсет, бе изградила топли отношения с повечето от екипажа, а женствеността в нея започваше бавно да се развива. Усещаше едни по-различни погледи върху себе си от страна на екипажа. По-топли, макар и после да бяха придружавани с грубо хващане на лакътя и завеждането ѝ в нечия каюта. Освен храната, имаше само още едно нещо, което мъжете на път можеха да имат нужда и в това отношение Софи отново беше решение. Нещата бяха по-прости от всякога.
За още само година вече бе влязла под кожата на всички. Опозна ги. Знаеше какво обичат и какво - не. Знаеше слабите им места, защото не очаквано, но повечето изповеди ставаха в леглото. И от страшни, груби мъже, бавно започваха да стават по-човечни. Дори може би приемливи. А в техните очи Софи беше като част от кораба. Като една от онези придобивки, който щяха да запазят като трофей, защото за тях това момиче бе златна мина. С всеки следващ ден момичето се отпускаше и отношенията се затопляха докато не решиха, че биха могли да я научат как да стреля с някое и друго оръжие, ако се наложеше. Изненадата се оказа още по-голяма когато опитите ѝ бяха повече от сполучливи. Само за няколко месеца, тъмнокосата вече държеше стабилно пистолет в ръка и дори се включваше в някои обири на рибарски кораби. Демонстрираше завидна лоялност и дори отличаващ се стил като единствена жена на кораба. Вършеше страхотна работа, а като градивна частица на успехите им, започна да получава и повече уважение. Беше равна на тях и дори започнаха да пускат шегички подобно на стари приятели. Избра си ново име както подобаваше, макар всички да продължаваха да я наричат Малката Софи, което страшно много я дразнеше.

- Соф, в открито море сме. - потъпа я по рамото един от най-близките ѝ хора на кораба - Можеш да оставиш снайпера.
- Казвам се Хелена. - недоволно го изгледа, но с усмивка на лице. Хийт бе най-добрият ѝ приятел. Само година по-голям от нея, беше перфектен за брата, който винаги бе искала. Не бе така дълго в екипажа  колкото самата тя, но щом стъпи на палубата бързо се сближи с момичето. Пазеха си гърбовете, помагаха си, дори се защитаваха от другите в екипажа, ако се наложеше. Бяха готови да убиват един за друг и това си личеше от километри. Действаха като едно. Познавах се отлично. Можеха да разберат какво мисли другия само от един поглед. Много полезно ако вършиш незаконни дейности.
- Софи, хайде. - дръпна я за рамото, за да се изправи и тя се усмихна доволно. Той взе пистолетът от ръката ѝ и с бързо движение постави дулото на бръдичката ѝ повдигайки я леко нагоре, за да го погледне в очите. Усмихна се самодоволно на свой ред и прибра оръжието в кубура на ханша ѝ.
- Нахрани ни, малката. - побутна я към стълбите за надолу и леко прокара ръка по задника ѝ, а тя му показа отчетлив среден пръст и слезе пъргаво надолу по стълбите с типичната си момичешка усмивка.

ps: може лид а смените името ми на helena. (с точката)


Последната промяна е направена от helena. на Пон Яну 08, 2018 7:41 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
avatar
helena.
Mortal
Mortal

Брой мнения : 272
Join date : 01.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: all my wolves begin to howl

Писане by Athena; on Нед Дек 31, 2017 10:38 am

Одобрена и добре дошла.

• • • • •



mistress of courage.
to whom the insight to know when words are worth more than weapons. I pray to you.
avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 3734
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите