Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 15 потребители: 9 Регистрирани, 1 Скрит и 5 Гости

Cain., Eleni Andreadis., Eridian Dyami Halian, Erin, henry devlin., Janett Underwood., Lavinia., merric fell;, Obsidian

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 45, на Нед 4 Фев 2018 - 22:54
Хижи и Лагерници
Cabin #1 (Zeus) - 4/4
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 4/4
Cabin #4 (Demeter) - 2/10
Cabin #5 (Ares) - 7/10
Cabin #6 (Athena) - 4/10
Cabin #7 (Apollo) - 7/10
Cabin #8 (Artemis) - 8/15
Cabin #9 (Hephaestus) - 5/10
Cabin #10 (Aphrodite) - 7/10
Cabin #11 (Hermes) - 3/10
Cabin #12 (Dionysus) - 5/10
Cabin #13 (Hades) - 4/4
Cabin #14 (Iris) - 5/10
Cabin #15 (Hypnos) - 2/10
Cabin #16 (Nemesis) - 1/10
Cabin #17 (Nike) - 2/10
Cabin #18 (Hebe) - 3/10
Cabin #19 (Tyche) - 2/10
Cabin #20 (Hecate) - 7/10
Cabin #21 (Persephone) - 3/10
Cabin #22 (Thanatos) - 6/10
Cabin #23 (Eris) - 5/10
Cabin #24 (Eros) - 3/10
Cabin #25 (Psyche) - 6/10
Cabin #26 (Phobos) - 8/10
Cabin #27 (Deimos) - 6/10
Cabin #28 (Enyo) - 5/10
Cabin #29 (Boreas) - 4/10
Cabin #30 (Zephyros) - 2/10
Cabin #31 (Notus) - 2/10
Cabin #32 (Eurus) - 3/10
Cabin #33 (Khione) - 5/10
Cabin #34 (Morpheus) - 5/10
Cabin #35 (Triton) - 8/10

no different from being dead;

Go down

no different from being dead;

Писане by nico hatfield. on Нед 31 Дек 2017 - 2:29

Nico Hatfield
dominic hatfield | 25 | child of eurus | william moseley
Ти си Никой.
Беше се запечатало в съзнанието му ясно и съвсем точно. Гласът на чичо му се бе запечатал в съзнанието му с нотката на цялата омраза, която изпитваше към него. Погледът, изпълнен със злоба. Душата, отвращаваща се от малкото дете. Доминик ясно помнеше тези моменти, в които изпитваше всичко друго, но не и желание за живот. Ясно помнеше тези моменти, които се повтаряха отново и отново; моменти, в които чичо му използваше и последните си сили, за да стовари цялата си злоба върху него; за да наговори думи, които едно дете не би трябвало да чува. “Ти и баща ти сте виновни за смъртта на Далия. Ти и баща ти убихте Далия. Ти и баща ти сте виновни за всичко.Ала дори и с течение на времето, Доминик не успя да открие причината, поради която чичо му изричаше всичко това. Не успя да разбере кой бе баща му, не успя да разбере как бе умряла майка му. Не успя да разбере нищо друго, освен че баща му бе глупак, а той бе Никой.
Минаваха години, в продължение на които тормозът върху момчето се стоварваше все по-безмилостно. Думите и действията на чичо му се бяха забили толкова дълбоко в съществото на Доминик, че той не откриваше сили, с които да се защити. Не откриваше причина, поради която да се защити. Защото той бе Никой. “И ще си останеш такъв. Жив си, благодарение на мен. Жив си, защото те приех в дома си.Ала ако Доминик трябваше да нарече тази къща свой дом, то щеше да се озове в най-страшните си кошмари. И въпреки че чичо му гореше от желанието да го изхвърли навън, той спираше всеки опит на момчето да избяга. И му даваше да разбере, че ако Доминик някога напуснеше къщата, то щеше да е или заради желание на чичо му, или заради смъртта му.
Ала младото момче никога не бе повярвало, че щеше да бъде заради смъртта му.
Времето отлиташе безмилостно, а думите и действията на единствената му роднина продължаваха да се сипят върху него. А Доминик стискаше зъби и се опитваше да запази спокойствието у себе си – нещо, което винаги успяваше да направи. Ала в онзи ден сякаш тази му способност се изпари. В онзи ден младото момче рязко се изправи пред чичо си, стиснал заплашително ръцете си в юмруци. По прозорците на стаята, в която се намираха, заплющя силен дъжд, докато погледът на Доминик сякаш можеше да унищожи мъжа пред него. Трябваха му няколко минути, за да си поеме дълбоко въздух и да отстъпи крачка назад. В следващия миг момчето вече бе прекосило разстоянието до вратата и излезе навън, тръшвайки я след себе си.
Върна се няколко часа по-късно и не очакваше нищо друго, освен отново крясъци и омраза. Ала онова, което откри, смрази цялото му тяло и не му позволи да помръдне в продължение на няколко минути. Трупът на чичо му лежеше на пода в коридора, а локва от кръвта му се бе оформила около тялото му. Доминик стоеше неподвижно. Скован не от факта, че единственият му близък бе мъртъв, а от картината пред него. Картина, която все още плуваше в съзнанието му. Картина, чиято миризма задушаваше Доминик. Не знаеше колко време бе стоял така, загубил способността да се движи. Но когато усети прилива на енергия, но и на страх, у себе си, избяга без дори да се замисля. Остави не само трупа на чичо си, но и къщата, която никога не успя да усети като свой дом.

Доминик Хатфиълд е син на Евър и Далия Хатфиълд. Далия толкова се влюбила в носителя на есенната метаморфоза, че когато разбрала, че любовта ѝ към него не може да бъде отвърната, се самоубила. Доминик останал при брата на майка си, който знаел цялата истина, обвинявал него и баща му за смъртта на Далия и вярвал в обвиненията си толкова силно, че тормозил момчето още от ранна детска възраст. Но никога не му казал причината. Едва когато той умрял, младият Хатфиълд избягал от дома си. С чужда помощ разбрал историята за майка си и баща си, разбрал и своята собствена същност и успял да се скрие на сигурно място. Започнал да се представя като Нико Хатфиълд. А благодарение на майка си, която приживе била уважавана и успяла жена и оставила на сина си огромна сума пари, Нико успял да продължи живота си.
От две години и половина се намира в Лагера.

BY MITZI
avatar
nico hatfield.
Child of Eurus
Child of Eurus

Брой мнения : 100
Join date : 02.12.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: no different from being dead;

Писане by Athena; on Нед 31 Дек 2017 - 10:35

Одобрен и добре дошъл.

• • • • •


wisdom's daughter walks alone


avatar
Athena;
Olympian godddess
Olympian godddess

Брой мнения : 2630
Join date : 17.06.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите