Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» I know why the caged bird sings.
Park Ye-rin, 19 y/o || Legacy of Minerva || FC: Roseanne Park (Rosé) || Free EmptyToday at 2:42 pm by Lupa.

» I can be a toxin in your veins, poisonous love, that's my way.
Park Ye-rin, 19 y/o || Legacy of Minerva || FC: Roseanne Park (Rosé) || Free EmptyСъб Май 08, 2021 9:42 pm by Lupa.

» Запазване на лик
Park Ye-rin, 19 y/o || Legacy of Minerva || FC: Roseanne Park (Rosé) || Free EmptyПет Май 07, 2021 7:42 pm by dionysus;

» May I look into your eyes? Just for a moment.
Park Ye-rin, 19 y/o || Legacy of Minerva || FC: Roseanne Park (Rosé) || Free EmptyВто Май 04, 2021 8:13 pm by dionysus;

» I will dive into my chaos, and my Abyss will turn it into an art scene.
Park Ye-rin, 19 y/o || Legacy of Minerva || FC: Roseanne Park (Rosé) || Free EmptyСъб Май 01, 2021 11:05 pm by Lupa.

» odd eye.
Park Ye-rin, 19 y/o || Legacy of Minerva || FC: Roseanne Park (Rosé) || Free EmptyЧет Апр 22, 2021 9:59 pm by Lupa.

» Ice can kill as dead as fire.
Park Ye-rin, 19 y/o || Legacy of Minerva || FC: Roseanne Park (Rosé) || Free EmptyЧет Апр 22, 2021 2:10 pm by Lupa.

» Park Ye-rin, 19 y/o || Legacy of Minerva || FC: Roseanne Park (Rosé) || Free
Park Ye-rin, 19 y/o || Legacy of Minerva || FC: Roseanne Park (Rosé) || Free EmptyСъб Апр 10, 2021 1:48 am by Felix.

» Yeo Jong-ho - 23 y.o. - Son of Prosepina - FC: Choi Min-ho
Park Ye-rin, 19 y/o || Legacy of Minerva || FC: Roseanne Park (Rosé) || Free EmptyПет Апр 02, 2021 2:05 am by Lupa.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 10 потребители: 7 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Aquila., Bolin., Eun-Joo., Jackson Hoult, Jin., Juyeon., Sangwook.

Най-много потребители онлайн: 62, на Чет Фев 28, 2019 7:11 am
Гръцки полубогове
Cabin #1 (Zeus) - 4/5
Cabin #2 (Hera) - 0/0
Cabin #3 (Poseidon) - 3/5
Cabin #4 (Demeter) - 4/11
Cabin #5 (Ares) - 5/11
Cabin #6 (Athena) - 9/11
Cabin #7 (Apollo) - 8/11
Cabin #8 (Artemis) - 2+8/16
Cabin #9 (Hephaestus) - 6/11
Cabin #10 (Aphrodite) - 6/11
Cabin #11 (Hermes) - 7/11
Cabin #12 (Dionysus) - 7/11
Cabin #13 (Hades) - 5/5
Cabin #14 (Iris) - 6/11
Cabin #15 (Hypnos) - 8/11
Cabin #16 (Nemesis) - 4/11
Cabin #17 (Nike) - 4/11
Cabin #18 (Hebe) - 4/11
Cabin #19 (Tyche) - 3/11
Cabin #20 (Hecate) - 8/11
Cabin #21 (Persephone) - 4/11
Cabin #22 (Thanatos) - 7/11
Cabin #23 (Eris) - 6/11
Cabin #24 (Eros) - 5/11
Cabin #25 (Psyche) - 6/11
Cabin #26 (Phobos) - 6/11
Cabin #27 (Deimos) - 5/11
Cabin #28 (Enyo) - 6/11
Cabin #29 (Boreas) - 5/11
Cabin #30 (Zephyros) - 3/11
Cabin #31 (Notus) - 2/11
Cabin #32 (Eurus) - 3/11
Cabin #33 (Khione) - 5/11
Cabin #34 (Morpheus) - 7/11
Cabin #35 (Triton) - 8/11
Cabin #36 (Harmonia) - 4/11
Cabin #37 (Anteros) - 7/11
House of Arts (The Muses)
Calliope - 1/11
Clio - 2/11
Euterpe - 0/11
Erato - 2/11
Melpomene - 2/11
Polyhymnia - 1/11
Terpsichore - 1/11
Thalia - 3/11
Urania - 2/11
Римски полубогове
Children of Jupiter - 2/4
Children of Juno - 0/0
Children of Neptune - 2/4
Children of Ceres - 3/10
Children of Mars - 5/10
Children of Minerva - 2/10
Children of Apollo - 4/10
Children of Diana - 0/0
Children of Vulcan - 6/10
Children of Venus - 6/10
Children of Mercury - 4/10
Children of Bacchus - 5/10
Children of Pluto - 3/4
Children of Arcus - 4/10
Children of Somnus - 1/10
Children of Invidia - 3/10
Children of Victoria - 2/10
Children of Juventas - 2/10
Children of Fortuna - 2/10
Children of Trivia - 6/10
Children of Proserpina - 5/10
Children of Letus - 1/10
Children of Discordia - 4/10
Children of Amor - 2/10
Children of Anima - 2/10
Children of Timor - 1/10
Children of Metus - 3/10
Children of Bellona - 3/10
Children of Aquilon - 1/10
Children of Favonius - 2/10
Children of Auster - 1/10
Children of Vulturnus - 0/10
Children of Chione - 4/10
Children of Somnia - 1/10
Children of Triden - 1/10
Children of Concordia - 3/10
Children of Anteros - 2/10
Children of Calliope - 1/10
Children of Clio - 0/10
Children of Euterpe - 1/10
Children of Erato - 0/10
Children of Melpomene - 0/10
Children of Polyhymnia - 0/10
Children of Terpsichore - 2/10
Children of Thalia - 0/10
Children of Urania - 0/10

Park Ye-rin, 19 y/o || Legacy of Minerva || FC: Roseanne Park (Rosé) || Free

Go down

Park Ye-rin, 19 y/o || Legacy of Minerva || FC: Roseanne Park (Rosé) || Free Empty Park Ye-rin, 19 y/o || Legacy of Minerva || FC: Roseanne Park (Rosé) || Free

Писане by Felix. Съб Апр 10, 2021 1:48 am

Park Ye-rin

Roman demigod, 19 y/o
Legacy of Minerva
FC: Roseanne Park (Rosé)

* Тъкмо излиза от бърлогата на Лупа
* Без препоръчително писмо

- Кой е Златния Феникс? – Попита някак безразлично въпреки интереса си.
- Не си навличай неприятности, хлапе! Върши си работата! – Гласът му отекна след трясването на вратата зад гърба му. Роджър бе строг и взискателен за някой, който бе сформирал нелегална хакерска групичка. Беше и доста параноичен. Йерин клечеше на въртящия се стол както обикновено. Това момиче не можеше да седне като нормалните хора. Стъпваше с единия крак върху седалката и докато вдигнеше другия си крак до него вече прегръщаше коленете си с две ръце. Пускаше ги само ако трябваше да напише нещо върху клавиатурата и не веднъж го правеше само с едната си ръка. Буйните ѝ коси покриваха както лицето ѝ, така и дребничкото ѝ телце. С поглед подаващ се измежду чупливите кичури гледаше монитора втренчено. Кода пред нея бе непознат и чужд, но подписа бе ясен. „Златния Феникс“ бе хакерски псевдоним, който в последно време виждаше сякаш по-често от преди. Или просто перфектната му работа беше заинтригувала объркания ѝ мозък и сега сякаш сканираше интернет пространството, за да го намери. А той не се криеше. Беше по-добър от всеки друг хакер, който бе срещала през краткия си живот и това я привличаше. Обсебваше.
- Кой е Златния Феникс? – Повтори със същия монотонен и прекалено формален изказ за възрастта си. А когато Сам не каза нищо се изправи от мястото си и застана почти светкавично пред тъмнокосия мъж. Погледна го право в очите, което не бе никак лесно за някой стоящ една глава по-ниско от него, нито пък за някой със синдрома на Аспергер. А Рин покриваше и на двете. Манията ѝ вече излизаше извън контрол и информацията, която сама намираше не ѝ бе достатъчна. Трябваше да научи кой е той. На всяка цена.
- Син на Императора. – Чу се мекия му глас. – Роджър е прав, не си навличай сама неприятности, Йерин. Това не са хора, с които трябва доброволно да се намесваш. Дори ти си чувала, на какво е способен баща му, братята му. – Тежката му ръка се отпусна на главата ѝ разрошвайки леко косите ѝ. Не го позволяваше на друг. Но Сам се грижеше за нея още, от както я намери в празния апартамент на сестра си преди толкова години. Онова малко и непохватно хлапе, което избягваше човешки контакт като диво зверче и бе готово да те захапе ако протегнеш ръка към него. Но не и тази на Сам. Ухапа го само веднъж, когато се опита да среше косите ѝ за първи път. Когато се опита да я научи да пише цифри и букви се справи също толкова успешно. Тя написваше показваното ѝ, но после обръщаше отново на нули и единици. Проявяваше силен, почти маниакален интерес само към тези два символа и нищо друго. Научи се да говори сравнително бързо, но изказа ѝ някак бе прекалено официален за толкова малко дете. Сам често улавяше моменти, в които тя почти не разбираше какво ѝ говорят. Съмненията му се потвърдиха, когато майките в квартала направиха голяма олелия, че Рин бе ударила едно от децата, защото не била разбрала, че думите му не били буквални. Когато я диагностицираха със синдрома на Аспергер бе едва на седем, а майка ѝ бе изчезнала преди три години. Сам не спираше да търси сестра си, но без успех. След като я изнасилиха така брутално, тя коренно се промени и един ден просто изчезна. След години Сам осъзна, че икора на Минерва в нея бе причината за ранната ѝ смърт.
За Йерин не беше никак лесно в училище, защото децата там я считаха за странна и дори ексцентрична личност. Несръчността ѝ не се изгуби в годините, а натрапчивия интерес към определени неща, които бяха доста странни за околните също я отделяше от масата. Беше ѝ трудно в разбирането на същността на човешките взаимоотношения и общоприетите правила на обществото. Знаеше, че Сам е този, който се грижи за нея и нищо друго не беше от значение. Често Рин го следваше като малко пате майка си. Наричаха това поведение „синовно отпечатване“, но то бе присъщо за новородените животинки, които мигом се привързваха към майките си и се срещаше значително по-рядко при хората. Йерин бе наивна, леко параноична и редовно я обвиняваха за недостиг или дори липса на “здрав разум” според общоприетите норми. А непреклонността и липсата на възможност да възприема промените я правеше особено уязвима и склонна към стрес и депресия. В същото време Рин имаше доста над средното ниво на интелигентност и силна механична памет. Сам знаеше, че за децата със Синдрома на Аспергер е толкова трудно да следят посоката на разговора, колкото и да разбират чужд език. Че срещат трудности с разбирането на жестовете и тона на гласа. Че говорят странно. Че разбират всичко буквално и пропускат нюансите на шегите и сарказма. Но нещо в тези големи очи не му даваше да се откаже и продължаваше да се грижи за племенницата си сам. Работейки в компания за комуникации бе чул за множеството специализирани софтуери, които “намаляват скоростта, с която се движи света“ и помагат на деца с подобен проблем. Гледаше я и осъзнаваше, че позволявайки на Йерин да седне на компютъра в дома им преди толкова години бе помогнал да се отключи поредната ѝ мания, която привлече хорате от сивия сектор. И сега доброволно я бе последвал в тази организация, за да ѝ пази гърба.
- Обещай ми, че няма да правиш глупости!
Но тя вече не го слушаше. Бе получила своя отговор и се ровеше в тъмната мрежа, за да го открие. И успя. Няколко месеца по-късно привлече интереса му с работата си. Вече знаеше, че си има работа с друг гении и комуникацията между тях стана на много високо ниво. Но Сам така и не разбра за всичко това. Когато се видя за първи път с Феликс на пристанището, си мълчаха над десет минути. И когато един от буйните ѝ кичури падна пред очите заради лекия ветрец, а той се опита да го прибере зад ухото ѝ тя го захапа. Захапа го толкова зловещо, че почти му пусна кръв. В очите и се четеше онзи страх на диво животно в непозната среда. Но той беше мил. Прекалено мил за някой израснал в този сив свят. Просто ѝ се усмихна и ги скри от учудената тълпа. Действията му тогава ѝ напомниха за първата ѝ среща със Сам. Виждаха се не веднъж, дори му позволи да я целуне няколко пъти. Но основно общуваха из зад мониторите си. Рин правеше всичко възможно да привлече вниманието му. Дори на няколко пъти се намеси в работата му и на косъм да провали няколко важни за Императора сделки, но Феликс поправи всичко. Всеки път, щом тя правеше нещо неправилно, за да бъде забелязана той поправяше нещата след нея. Също като Сам, той ѝ пазеше гърба и това засили обсебването ѝ към него многократно. В света за нея съществуваше само Феликс и никой друг. Феликс измести дори Сам в мислите ѝ. А Императора бе този, който я отделяше от нейния Феликс и тя получи натрапчивата мисъл, че трябва да го спаси от онзи живот.
В деня, в който имаха среща в хотел Мариот тя издаде местонахождението им от телефона си в тъмната мрежа мислейки си, че ако някой от враговете на Императора се появеше, то Феликс доброволно щеше да се отскубне от хватката на баща си и щеше да се покрие с нея. Но Йерин имаше затруднения със разбиранията си за света около нея, а сенчестия свят бе още по-голяма мистерия. Мислеше, че всичко ще остане така спокойно както в онзи миг. След нощта прекарана с него тя влезе в банята, за да се подготви за пътуването което ги очакваше. Но нещата в живота никога не стават както ги планираш, без значение колко си умен. В стаята нахлуха въоръжени мъже с маски, а Феликс не се виждаше някъде. Тя едвам успя да си събере нещата, когато един от тях я дръпна и я повлече по стълбите надолу. В ехото на стълбището се чу ожесточена престрелка на горния етаж и не след дълго, когато се чуха и полицейските сирени мъжа, който я дърпаше надолу я пусна и избяга. Стана тихо. Ужасяващо тихо. Рин стоеше на стълбищната площадка, а краката ѝ трепереха.
- Феликс!? Къде си!? – Изплака тя, но него го нямаше. Не го видя повече. И всеки път щом си помислеше, че е открила следите му в мрежата, го изгубваше отново. Две години го търсеше без успех и Сам реши, че е време да я отдели от този свят. Новото и непознатото я ужасяваха и депресираха, но поне живота в Легиона щеше да я накара да забрави поне за малко за Феликс. Какво ли знаеше Сам тогава…
Felix.
Felix.
Child of Arcus
Child of Arcus

Брой мнения : 1962
Join date : 19.12.2020
Местожителство : Camp Jupiter

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите