Лагерите

→ Мъглата. 
"Мъглата" е свръхестествена сила, дар от богинята Хеката, която се грижи смъртните да останат невежи за всички богове, чудовища, титани и всякакви други магически създания. При среща с такива, тя изменя спомените на простосмъртните, поставяйки такива, които биха имали логично за тях обяснение. Това включва и случаи, когато обикновен човек вижда магически предмети, като мечове, които се запечатват в съзнанието на смъртния като обикновени предмети (бейзболна бухалка, например). В редки случаи съществуват и обикновени хора, които могат да виждат през Мъглата.
Без да имат практика в това, децата на Хеката са наследили способността да манипулират и използват Мъглата. И останалите полубогове могат да се научат да го правят, но с много усилия и практика.

→ Ирида съобщение.
Това представлява холограмно съобщение, което позволява на боговете и полубоговете да комуникират помежду си чрез дъгата. За да се изпрати съобщение, желаещият трябва да намери или да създаде дъга чрез Мъглата, след което да хвърли златна драхма (или друг ценен предмет), помисляйки или изричайки следните думи:
"О, Ирида, богиня на дъгата! Приеми моя дар!" След това трябва да се каже името на онзи, до когото ще бъде съобщението и образът ще се появи в дъгата.

→ Златна драхма.
Драхмата е голяма, кръгла монета, която обикновено е изработена от злато или сребро. Били използвани в миналото от древните гърци, но в настоящето служат само на полубоговете. Драхмите, използвани от простосмъртните са били предимно и само сребърни.

→ Божествен бронз.
Изкопан от циклопите от планината Олимп. Рудата се оформя чрез закаляване на метала в планината Етна и охлаждането му в река Лета. Металът е смъртоносен за всички магически създания, поради което оръжията на много от лагерниците са изработени именно от него. Простосмъртните не могат да бъдат наранени по никакъв начин от него. За разлика от тях, обаче, полубоговете могат да бъдат наранени, заради божествената част от тяхната кръв.
Известно е, че артефакти, изработени от божествен бронз излъчват слаб, златист блясък. Металът може да превърне чудовищата в прах, ако оръжието, изработено от него, ги прониже. След като се превърнат в прах, те се връщат в Тартар.

→ Стигийско желязо. 
Изключително рядко! Изкопано и калявано в Подземния свят, охлаждано в самата река Стикс, за да се получи неунищожимо острие. Мнозина вярват, че именно защото е охлаждано в река Стикс, всяко оръжие от Стигийско желязо (още Стигийска стомана) може да се използва само от божества от Подземния свят и техните деца - полубогове. Въпреки това вярване, съществуват и примери за силни и могъщи същества, които също са използвали оръжия от това желязо.
За разлика от Божествения бронз и Имперското злато, Стигийското желязо може да нарани еднакво както безсмъртните създания, така и простосмъртните хора. При вида на оръжие от Стигийско желязо, чудовищата се плашат дори повече, от колкото биха се изплашили от другите два метала. Вероятната причина за това е, че острието "абсорбира" част от тях в себе си, което би им попречило да се върнат в Тартар, за да се възстановят и възкръснат след време. Отчита се и забележителен ефект, ако оръжието от този метал бъде използвано срещу духове и всякакви създания от Подземния свят.

→ Амброзия.
Храната на боговете. Използва се за лечение, когато някой пострада в битка. Полубоговете също могат да я консумират, но изяждането на твърде много може да ги доведе до треска. Последиците за смъртните са доста по-големи -кръвта им кипва, а костите им се изпепеляват. Амброзията има вкус на любимата храна на онзи, който я опитва.

→ Нектар.
Лечебна напитка, която служи за възстановяване, когато някой пострада в битка. Полубоговете могат да я пият, но твърде голямо количество от нектара може да доведе до опасност от изгаряне. Изгарянето е сигурна съдба за всеки смъртен, който се осмели да опита напитката. Нектарът също има вкус на храна/напитка, която пиещия харесва най-много.

→ Клетви в реката Стикс.
Нарушаване на клетва в река Стикс е изключително неразумно след полагането на такава, защото Трите Орисници следят за нейното спазване. 
Богове, които са нарушили своята клетва в Стикс често "минават по-леко", тъй като са безсмъртни. Пример за това е нарушената клетва на Зевс и Посейдон да нямат повече полубогове - деца, след разрушителния край на Втората Световна война. Неизвестно е какво ще се случи, ако някое по-низше създание реши да наруши клетвата си в Стикс, но се смята, че последиците няма да бъдат приятни, дори смъртоносни.